Wir sind das Volk: Понеделнишките протести от 1989 г. в Лайпциг

През 1989 г. социалните мрежи са все още непознато понятие. Мобилните телефони са рядкост дори и зад Океана. В Германската демократична република още повече.

Но източногерманците, на които им е дошло до гуша от властващия режим, нямат нужда от социални мрежи, за да се организират.

Хиляди хора се стичат по улиците на Лайпциг, въпреки ограниченията на личната свобода.

"Нямахме телефон у дома - не ни беше разрешено, а и да имахме, щяха да ни подслушват", спомня си Катрин Хатехауер, една от организаторките на Понеделнишките демонстрации в Лайпциг, втория по големина град в ГДР.

На 9 октомври, тогава понеделник, тълпа от 70 000 души се събира в центъра на града. Запалили свещи, хората за първи път се осмеляват да покажат негодуванието си, подминавайки страховитата централа на Щази.

"Wir sind das Volk!", вика тълпата. Ние сме народът.

Над 6 000 униформени, подпомогнати от агенти на Щази в цивилни униформи, наблюдават протестите. И все пак не правят нищо, защото са числово превъзхождани, и то многократно.

Хватката на държавната машина е пречупена. Но на източно и западно германците все още им предстои още една изненада - падането на Берлинската стена, едва месец по-късно, пише BBC.

Какво кара хората да излязат на улиците?

Фрустрацията и недоволството в Източна Германия през 1989 г. е на върха си. Настроенията ескалират през тази година.

До тогава вече милиони източно германци гледат цветната, капиталистическа телевизия на Западна Германия, въпреки забраните. Виждат удобствата, с които разполагат на Запад, достъпните стоки. Междувременно, в ГДР всичко им се струва сиво, регулирано от държавата. Недостигър на стоки също допринася за настроенията.

Опонентите на режима се наблюдават изкъсо от Щази. Кариерни избори и дори образователни перспективи биват спъвани в зародиш.

77-годишният по това време лидер Ерих Хонекер е противник на реформите, докато в съседна Полша и близката Унгария вече започват прехода към едно по-различно управление.

Начело на по-големият "брат" Съветският съюз вече е Михаил Горбачов. Политиката му на гласност, окуражавана от Запада, позволява леко отпускане на режима.

На 7 октомври Горбачов пристига в Берлин за 40-тата годишнина на ГДР и настоява пред Хонекер да се даде шанс да реформите. "Животът наказва онези, които почват твърде късно", казал социалистическия лидер.

Защо Лайпциг е ключов за колапса на ГДР?

В продължение на няколко години пастор Кристоф Вонебергер е водил "мирни молебени" всеки понеделник в протестантската Николайкирхе. Църквата се превръща в спасителен пристан на политически дисиденти.
"Знаехме, че Щази ни наблюдават, но нашите дейности не можеха да бъдат забранени, защото те бяха молитви за мир, а не протести", обяснява Хатенхауер, който по онова време е 20-годишен.

По същото време в Европа се надигат протести против разположените ядрени бойни глави. Въоръжението на САЩ в Западна Европа предизвиква най-големите протести, но Хонекер също се е изправил пред подобно движение в Източна Германия, което се противи на разположените в ГДР съветски ракето.

Пастор Хатенхауер разказва, че по онова време солидарността между хората се е засилила. Много помогнало и отварянето на границата. Много хора са загубили част от семейството си, търсели са място да споделят историите си, да потърсят съвет как да продължат живота си.

Тогава на 4 септември Международният панаир в Лайпциг дава шанс на опозицията да бъде чута. Репортери от Запада са допуснати в града.

Хатенхауер и неговите подръжници променят стратегията си. Трябвало да изведат хората извън църквата, да бъдат видими, чути, да дадат лице на движението си.

Те набързо направили плакати със слогани като "Свобода на събиранията" и "За отворена страна със свободни хора". Щази веднага ги прибрали. Но така или иначе, бруталното отношение на държавата, вече било заснето от западните телевизии.

Защо 9 октомври става повратна дата?

Когато октомври месец настъпва през 1989 г. вече има не една и две групи протестиращи. Пастор Кристоф Вонебергер е бил координатор.

"Много хора решиха, че не могат да бъдат свободни журналисти или адвокати в ГДР, затова учиха теология - за да са свободни от държавата, и сред тях имаше много критици", обяснява бившия дисидент Уве Швабе.

Въпреки това отчетата активисти са малка част от протестантската общност в Лайпциг. Едва шест от 50, спомня си Швабе. А и Католическата църква заглушава активистите.

Падането

Пастор Вонебергер, дисиденти и активисти, създават мрежа в Лайпциг, която довежда до демонстрациите.

Понеделнишките демонстрации вече са набраили популярност, а и моментът е бил назрял.

"Всички осъзнаха: Уау, нещо наистина се случва тук", спомня си един от организаторите Катрин Валтер.

Все пак много протестиращи са се страхували, че полицията ще открие огън. Споменът от потушаването на протестите на площад Тянанмън в Китай е пресен. Егон Кренц е дал зелена светлина за това.

И така тълпата в Лайпциг скандира "Не на насилието", а активисти насърчават протестиращите да не дават повод на полицията да стрелят. По-късно станало ясно, че властите наредили на болниците да се заредят с допълнителни консумативи и банки кръв.

Тази нощ пастор Вонебергер е в църквата. Активисти му докладват за случващото се навън. Самият пастор говори със западногерманските телевизии.

"Чрез западните телевизии говорихме с хората на ГДР", обяснява Катрин Валтер. Протестът на всички онези 70 000 души е излъчен по телевизията в Западна Германия. Движението вече е набрало скорост - на следващата седмица стотици хиляди са по улиците на Лайпциг.

Не след дълго протестите напуснали пределите на Лайпциг и обхванали цяла Германия.

А само месец по-късно стената ще падне.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.