Последният процес срещу нацист: Да не забравяме омразата!

В Хамбург започва дело, което е вероятно да бъде последното по рода си. В дългия процес Бруно Дей ще отговаря пред съда за престъпленията си, извършени в нацистки концлагер.

Бруно Дей е станал част от SS още като тийнейджър.

При последното си явяване пред съда той криеше лицето си. Очаква се процесът, който ще отнеме 23 заседания да приключи в края на февруари. Ще се проведат 23 заседания, но заради възрастта на обвиняемите всяко заседание е ограничено до 2 часа на ден и на седмица ще се провеждат максимум 2 такива заседания.

Бруно Дей е обвинен в съучастие към 5230 убийства. Той твърди, че не е имал представа за масовите убийства, случили се в концлагера "Щутхоф", въпреки че е виждал затворниците да влизат в газовите камери, чувал е виковете им и ударите по стоманените врати, пише Independent.

Процесът

На изток от Данциг, в днешна Полша, "Щутхоф" е построен от Германия през 1939 г. и е използван като пункт, в който са отвеждани всички евреи, както и поляци, противници на режима.

Бруно Дей е бил изпратен там през 1944 г., когато нацистите прочистват хиляди евреи от гетата в прибалтийските държави. Там са и хиляди поляци, заловени по време на бруталното потушаване на Варшавското въстание.

В Щутхоф загиват над 60 000 души - застреляни, евтаназирани, умрели от глад, или пък "освободени", но трагично починали в студените поля. Останалите са изпращани в газовите камреи.

Оцелелите

Около три дузини от оцелелите и техните семейства са свидетели в процеса. Но защо едва сега Бруно Дей отговаря за действията си?

Раймунд Нивински, адвокат на оцелелите, обяснява че непосредствено след 1945 г. приоритетни са ключовите фигури от режима на нацистите.

"Точно след войната само онези, директно отговорни за престъпленията са преследвани - някои от ключовите фигури като онези в Нюрнбергските процеси, но надзирателите, които не са били директно свързани с някои специфични престъпления, не са попаднали в радара", обяснява адвокатът.

Във времена, в които отричането на Холокоста е все по-често срещано явление, а оцелелите стават все по-малко, подобни процеси са силно символични. Отмъщението не винаги е цел на обвинителите.

Това е и случаят със Зиги Шипер, който през януари ще навърши 90 г., но все още е активен и прекарва дните си, изнасяйки уроци в британски училища за опасностите от предсразсъдъците си.

Шипер е роден в Лодз и е минал през няколко концентрационни лагера, включително Аушвиц-Биркенау и Щутхоф. Но в гласа му няма и капка горчивина, когато обяснява защо този процес е важен.

"Този мъж трябва да отиде на съд, така че хората да знаят какво е направил, но не смятам, че трябва да иде в затвора. На тази възраст ще излезе ли по-добър човек? Това няма да помогне никому. Важното е, че гласовете ни се чуват", смята Шипер.

"Не трябва да забравяме опасностите на омразата и докъде могат да доведат", категоричен е оцелелият от Холокоста.