От Русия: Кой грип е по-страшен – американският или китайският?

Знаете ли, че от октомври миналата година в САЩ върлува грипна епидемия, която е засегнала минимум 15 милиона души, като 8200 души са починали? Това са официални данни, те се публикуват от американските центрове за контрол на заболяванията. Между впрочем, през последните дни заболеваемостта леко е нараснала, пише Дмитрий Косирев в РИА Новости.

Никой обаче по повод американската зараза не превръща емисиите новини в цял свят в нескончаем филм на ужасите с хора с маски като в „Междузвездни войни“.

А старата ни позната – треската Ебола, страшилището от миналите години? Заболеваемостта от нея също нараства и се разширява, но това не вълнува никого. Защото Конго, където е епицентърът на Ебола, не е Китай, тоест не е глобална държава, изтласкала САЩ от много различни лидерски позиции в света.

Не става дума, естествено, че предпазните мерки срещу новия коронавирус са преувеличени. Болестта изглежда наистина опасна, дори само заради това, че е нова и непредсказуема.

Не можем обаче да не обърнем внимание и върху това, че епидемията се използва за нагнетяване на обикновена масова паника – и в същото време дори на антикитайски страхове.

През последните дни, пише авторът, преминах през три международни летища в Югоизточна Азия, където навсякъде има камери, които измерват температурата на минаващите хора. До тях дежурят някакви хора. На европейците не обръщат внимание.

Или например: пълната с хиляди хора улица в Куала Лумпур /Малайзия/ и.... „Китайци!“ - с непредаваемо изражение казва продавачка, сочейки група от 20 души, явно от Китай, с маски на лицата. Вярно, че до тях минават стотици други китайци, без маски, дали местни, дали от Сингапур, дали от самия Китай. В момента е новогодишният сезон /по лунния календар/, главния празник за няколко нации в Азия, всичко е в движение по летищата и пътищата. И всички се страхуват.

След известно време ще бъдат обобщени резултатите от туристическата година – това обикновено се прави след идването на поредното зодиакално животнио в случая – Плъха. Можем обаче приблизително да си представим мащабите на едно явление като китайския туризъм в чужбина.

Става дума за най-големия в света туристически поток. През 2015 г. други страни са били посетени от около 100 милиона жители на Китай, през 2020 г. се очакват 160 милиона, повече от цялото население на Русия.

През 2018 г. тези туристи в чужбина са похарчили, тоест са вкарали в икономиките на десетки други страни, 288 милиарда долара. Това отново са официални данни.

Нагнетяването на страхове за сметка на туристите от Китай удря пряко по хиляди предприятия в цял свят, по заплатите на стотици хиляди хора. Това в никакъв случай не е по-слаб удар от американските тарифи, наложени през 2018 г. върху китайския внос.

А тук и оръжието е по-силно, защото неговият обект – заобикаляйки всякакви правителства, бизнес и прочее, това са мозъците на хората, които биват сплашвани. Плашат ги с една много проста мисъл: цялата зараза идва от Китай, всеки китаец е заплаха за твоя живот.

Да погледнем технологията на сплашване. Първоначално грипът беше „птичи“, „свински“ – но сега навсякъде показват кадри със змии, разрязвани от ножовете на готвачите. Това не е птица. По-страшно не може да бъде.

И това не е всичко. Тук възниква известният ни още от „птичия грип“ въпроса за това откъде се взимат вирусите. Ето една публикация от „Вашингтон таймс“.  Цитираният от изданието офицер от израелското разузнаване от резерва Дани Шохам казва, че точно в град Ухан се намира единственият в Китай институт по вирусология.

И по-нататък: „Определени лаборатории там може би са заети, в смисъл на изследвания и разработване, с биологическо оръжие – като странична дейност“.

Трудно е да се оценят мащабът и ефективността на израелската разузнавателна мрежа в Китай, защото Шохам и не казва подобно нещо. Още повече, че „Вашингтон таймс“ е специфично издание, където се цитират всякакви действащи и от резерва офицери от всякакви разузнавания.

Изводите тук са много прости. Днешният човек, „преял“ с информация и отучен спокойно да я анализира, може сериозно да бъде „размърдан“ не от политика, икономика, а от примитивния страх за собствения живот. Страхът от новите болести или от гибелта на планетата заради климатичните промени, например. Само по този начин може да бъде изтласкан геополитически конкурент и /или просто да се печели, или да се прави каквото и да е.