Коронавирусът е новият тероризъм: Човешките права "на кино"?

Когато вирусът удари в техните страни, хардлайнерите удариха както знаят.

За президента на Египет, Абдел Фатих ел Сиси, това означаваше да разположи Химическите войски, добре облечени в предпазно облекло и въоръжени с дезинфектант, по улиците на Кайро, в театрично показно за военните сили на страната. Всичко беше излъчно в социалните медии.

Президентът на Русия Владимир Путин пък облече жълтото защитно облекло и посети московска болница, в която се лекуват болни от коронавирус. После изпрати към Италия 15 военни самолета с медицински консумативи, а върху кутиите беше изписано "От Русия с любов".

Реджеп Ердоган прибегна до добре познатата тактика за арестуване на журналисти и направи точно това. Зад решетките се оказаха някои, дръзнали да критикуват усилията му да спре разпространението на вируса. После пък запис на гласа му беше разпространен до телефоните на хората над 50-годишна възраст, в който той обяснява, че всичко е под контрол.

Едва ли някой от тях може да се бори обаче с лидера на Туркменистан, страната, която не е обявила дори и един инфектиран. Гурбангули Бердимухамедов просто се възползва от ситуацията и изрекламира собствената си книга за медицински растения като възможно решение за пандемията. Така или иначе в страната думата "коронавирус" е забранена. Как биха могли да имат инфектирани в това положение!?

В отговор на пандемията с коронавируса, автократите по цял свят прибягват до добре познатите си тактики. Микс от пропаганда, репресия и показни демонстрации на сила са впрегнати, за да се изгради образа на лидер, който държи една ситуация на хаос под контрол.

В непосредствен план, кризата предлага на автократите възможност да предизвикат опонентите си или пък да посегнат към и без друго неограничените си сили, но без риск от цензура или критики от външния свят, който си има собствени проблеми в този момент. В крайна сметка, дори либералните демокрации предприеха строги мерки, като доста стриктно следене на локацията на хората посредством мобилните им телефони.

"Коронавирусът е новият тероризъм", смята Кенет Рот, изпълнителен директор на Хюман Райтс Уоч. Той се бои, че все по-драконовските мерки, които правителствата предприемат в опитите си да спрат пандемията, ще са онова, което ще остане след вируса.

"Това е последният предекст за нарушаване на човешките права, което се страхувам, че ще остане много след края на кризата", посочва той.

COVID-19 дава и потенциални рискове за хардлайнерите начело на някои страни. Египет и Русия например са едва в началото на кривата на вируса. Най-лошото пред тях е след седмици. Ако бъдат ударени по начинът, който виждаме в Европа и САЩ, обичайните им инструменти за действие може би няма да са толкова ефективни.

В крайна сметка, вирусът не може да бъде арестуван, цензуриран или обявен за незаконен. Икономическите последици ще се отразят на системите в основите на много автокрации. Лидерите, които обрисуват себе си като "спасители" ще бъдат доста по-критикувани, ако се окаже, че броят на заразените или починалите е прекалено висок.

Mалцина анализатори прогнозират незабавни катаклизми, особено с нарастването на тревогата в обществото, опустошителната пандемия може да разбуни вярата в лидерите, чийто авторитет се опира на безспорното господство.

"И двата варианта са възможно", смята Стивън Кук, старши сътругник в Съвета за международни отношения към Близкия Изток и Северна Африка. "На някои места може да се окаже, че диктаторството е станало още по-лошо. На други всичко може да се разпадне", смята той.

В някои страни кризата излъсква имиджа на силните лидере. В Обединените арабски емирства, автократично монархии, прибягват до масово тестване. В Сингапур приложение за телефона проследява инфектираните граждани. Нещо, което няколко Западни страни също обмислят да направят.

Така се оказчва, че най-старите демокрации в света прибягват до тактиките на тираните - повече правомощия на полицията, забрани за публични събирания, отменени избори, затворени съдилища, затворени граници, засилено следене.

В някои по-бурни страни пък вирусът блокира силата на недоволството. Ливан, Ирак, Алжир и Чили видяха осезаем спад в публичното недоволство в последните седмици, заради рискът от публични събирания. Именно затова може би протестите там няма скоро да възстановят силата и интензитета си.

През това време автократичните лидери капитализират кризата, за да сложат край на вътрешните размирици и да изиграят своите карти. В речта си миналата седмица ел Сиси заклейми критиците си като "лакеи" на забраненото Мюсюлманско братство. Службите му за сигурност изгониха от Египет репортет на The Guardian, който в своя статия поставя под въпрос официалните данни.

Властите в Русия първоначално се опитаха да обвинят за кризата или често пътуващите на Запад руснаци, или пък опиянени от водка обикновени хора, вкарали вируса от ски ваканции.

"Куфар с вируси беше вкаран от Корчевел", заяви кметът на Москва Сергей Собянин. Френският курорт е често посещаван от руснаци.

Дори когато помощите от Русия кацнаха в Италия, Дмитри Кисельов се възползва от повода, за да провъзгласи смъртта на ЕС.

Пандемията обърка дори и техните планове.

На Путин му се наложи да отмени референдум, който щеше да му позволи да остане на власт до 2036 г. Доставка на руска помощ за САЩ в сряда не беше придружена със същите фанфари като тази за Италия, защото случаите в Русия се увеличават.

Доста на юг от там, в Египет, правителството на ел Сиси тихо обяви, че вирусът е убил два генерала от висшия ешелон. Това подхрани спекулациите, че болестта е силно разпространена именно сред кръговете, начело на армията. Преди седмица Египет обяви, че гражданите му, които се връщат от чужбина, ще трябва сами да платят за карантината си, която ще премине в предварително избрани луксозни хотели.

Недоволството в социалните мрежи не закъсня и мнозина призоваха ел Сиси да превърне многобройните си луксозни палати в центрове за карантина. Правителството бързо даде заден и обеща, че разходите за карантина ще бъдат платени.

Трудностите и на ел Сиси, и на Путин, подчертаха някои слабости на управлението им. В много страни с подобна система гражданите вече подозират своите лидери в укриване на мащабите на инфекцията. На места, където институциите имат сериозни недостатъци, лидерите са обградени от малък кръг съветници и подръжници. Това работи, когато трябва да се заглушат опонентите. Но не и когато трябва да се вземат решения, в които насреща стои науката.

"Вирусите не уважават цензурата", обяснява Рот от Хюман Райтс Уоч. "Цензурата спира моментната критика, но може да подхрани здравната криза".