Кой е виновен за климатичните проблеми? Отговорът е прост - всички

2 / 9

"Не мисля, че науката знае нещо за климата", това заяви президентът на САЩ Доналд Тръмп по време на посещението си на Западното крайбрежие, което вече седмици наред е разкъсвано от пожари. Според лидера глобално затопляне няма. "Ще стане по-студено, ще видите", казва той, когато го молят да не пренебрегва науката и твърди, че вината за огъня, погълнал част от Америка, е на падналите дървета и листа.

Но пожарите са само част от проблема - горещите вълни не само в Америка, но и в Европа, стават все по-тежки, а множество хора умират. Огромни части от ледници се рушат, стопяват се завинаги. Екстремни природни феномени се появяват всеки ден в новините. Отговорът на въпроса кой или какво е виновно за това на пръв поглед изглежда прост, но всъщност ситуацията е много по-сложна. Ето няколко графики, които да хвърлят повече светлина върху това, защо светът е стигнал до прага на бездната.

Кого да обвиним?

Ако въпросът е, кой излъчва най-много парникови газове в света, то най-големият виновник за глобалното затопляне е Китай. Азиатската страна излъчва толкова емисии, колкото САЩ, цяла Европа и Русия взети заедно, според графиките на Global Carbon Project. 

А ако се запитаме, кой е регионът, който излъчва най-много парникови газове, отговорът е все още Китай.

Но според данните на Global Carbon Project емисиите в останалата част на Азия, която включва Япония, Южна Корея, Турция, Саудитска Арабия, Пакистан и много други държави, рязко се увеличават през последните години и дори задминават ръста на Китай. Европа бележи спад на излъчваните емисии.

Отговорът на въпроса кой излъчва най-много парникови газове на глава на населението обаче не е Китай. Виновни за най-много вредни емисии, с огромна разлика от Европа и Китай, са американците. А ако дотук Европа се спряваше добре, то тя е отговорна за най-много парникови газове, които са в атмосферата от дълго време. Според Our World in Data за второто място се борят Северна Америка и Азия.

Данните на Our World in Data разкриват, че най-замърсяващата индивидуално държава е Америка, която излъчва почти двойно повече емисии сравнена с Китай. САЩ са отговорни за 399 милиарда тона CO2 или 25% от глобалните емисии, а Китай - 200 милиарда тона, 12,7% от глобалните емисии.  Страната, която върви най-бързо в правилната посока е Европа.

Animation: The countries with the largest cumulative CO2 emissions since 1750

Ranking as of the start of 2019:

1) US – 397GtCO2
2) CN – 214Gt
3) fmr USSR – 180
4) DE – 90
5) UK – 77
6) JP – 58
7) IN – 51
8) FR – 37
9) CA – 32
10) PL – 27 pic.twitter.com/cKRNKO4O0b

— Carbon Brief (@CarbonBrief) April 23, 2019

Горивото, което е допринесло най-много за Глобалното затполяне през 21 век са въглищата, следвани от нефта и природния газ. Икономическият сектор, който вреди най-много, е този на отоплението и електричеството с цели 30%. Той е следван от транспорта - 16% и производствата - 12%.

Какво ни показват данните от графиките?

Историята, която ни разказват тези графики, е добре позната на онези, които следят глобалното затопляне от дълго време. Промишленото развитие с изкопаеми горива започна в ЕС, след това пристигна в Северна Америка и тъкмо когато течеше в Китай, светът разбра, че това развитие ще дестабилизира атмосферата и потенциално ще разруши биосферата. Нещо повече - количеството парникови газове, които вече са в атмосферата, означава, че оставащият въглероден бюджет на човечеството е опасно нисък. Моделът ни на развитие с доказан успех се оказа изключително опасен, пишат от VOX.

Това е суров удар за Китай, както и за Индия, Виетнам и други страни, които се опитват да издигнат своите граждани до нивото на богатство и комфорт, предоставяни на тези на Запад. В същото време най-вече нововъзникващите икономики са изправени пред най-големите рискове от изменението на климата.

В тази бъркотия се оказва, че всички са виновни за промените в климата. Северна Америка и ЕС трябва да признаят своята историческа отговорност за емисиите. Те изразходват по-голямата част от бюджета ни за въглеродни емисии, развивайки се по начин, който сега е извън границите на милиардите бедни хора по света. В замяна на това щастие, което са постигнали, те са задължени да помогнат на развиващите се световни икономики да преминат към устойчиво развитие и да увеличат своята устойчивост на климатичните промени.

А Китай, Индия и други развиващи се страни трябва да осъзнаят, че те са на мястото на климатичния двигател през следващия век и че за всяка печалба благодарение на изкопаемите горива, те печелят още повече страдания по-късно през века.

В крайна сметка разговорът за отговорността води там, където водят всички климатични разговори: Единствената надежда да избегнем катастрофалните щети е повечето държави да се декарбонизират толкова бързо, колкото са способни, независимо от тяхната история и съперничество. Електричеството трябва бързо да се декарбонизира, да се отърве от въглищата, отоплението и транспортирането трябва бързо да се електрифицират, за да се освободят от петрола и природния газ.

Богатите страни трябва да се мобилизират, за да намалят разходите за чисти енергийни технологии чрез изследвания и широкомащабно внедряване, развиващите се страни трябва да работят възможно най-усърдно, за да заменят чистите технологии, когато се вземат решения за дългосрочна индустриална политика и инфраструктура. А тези с ресурси трябва да помогнат на тези с по-малко средства да се подготвят за бурния век, който идва.