Икономиката на Северна Корея страда, а светът е притеснен за гражданите й

На западния бряг на Ялу в китайския град Дандун, контейнери, пълни с медицински консумативи и протеинови бисквити, стоят недокоснати, забранено е товаренето им през реката и навлизането им в Северна Корея.

На отсрещния бряг в Синуиу строителството на нов мост, пътища и сгради се бави и, всъщност, почти е спряло.  Генералният план на Ким Чен Ун за модернизиране на границата събира прах. Мрачните сцени отразяват нация, откъсната от външния свят вече повече от година, след като Ким затвори почти всички сухопътни, морски и въздушни връзки на Северна Корея в отговор на коронавируса, който се появи в съседен Китай.

Айдън Фостър-Картър, експерт от Северна Корея от университета в Лийдс, предупреди за "голям скок назад", ако Ким отхвърли външна помощ и откаже значима икономическа реформа. "Благодарение на Китай и Виетнам знаем какво трябва да направи държавният социалистически режим, за да рединамизира икономиката си - създавайки държавен капитализъм, като същевременно запазва управлението на комунистическата партия", казва Фостър-Картър пред Financial Times.

Чуждестранни държавни служители, международни хуманитарни работници, правозащитници и дипломати призовават севернокорейския лидер да отвори частично страната си за чужда помощ. Има нарастващи страхове относно продоволствената сигурност и икономическия колапс, докато няма ясен план за ваксиниране на население от 25 милиона души.

Питър Уорд, експерт от Виенския университет, базиран в Сеул, който следи севернокорейската икономика, каза, че царевицата, основна храна за много хора в страта, се е търгувала "на почти рекордни цени". "Повечето домакинства в Северна Корея ще страдат", на мнение е Уорд.

Замразяването на трансграничната търговия, съчетано с ограничения за вътрешно придвижване и епизодични заключения в целия град, изглежда удря най-много обикновените хора, които разчитат на покупката и продажбата на стоки в джангмаданг или на местните пазари.

Но това също вреди на донджу, заможната класа на Северна Корея, която спечели изключително много от търговията с Китай и е решаващ източник на приходи за режима на Ким.

Канг Чол-хван, севернокорейски дезертьор, който каза, че редовно разговаря с хората в страната, описа системата за пазарна търговия като "почти парализирана". "Хората започнаха да губят средствата си за препитание", казва Канг.

В отговор на тези предизвикателства Ким все повече подкрепя чучхе, идеологията за самоувереност, разработена от неговия дядо и ръководител на Северна Корея Ким Ир Сен.

Вместо да приеме външна помощ или да позволи по-голяма икономическа либерализация, той е предприел стъпки за централизиране на контрола, като същевременно ускорява развитието на ядрените оръжия, казват много експерти.

Северна Корея кандидатства за участие в алианса на ваксините Covax, работещ за осигуряване на равномерно разпределение на коронавирусни проби А Пхенян разработва "национален план за ваксинация", докато работи с агенции, включително Световната здравна организация и Unicef, казва говорител на ООН пред Financial Times.

Но Пхенян се опасява, че отварянето на границата, за да се позволи вносът ваксини, рискува да увеличи предаването на вируса. А след изселване миналата година в страната останаха малко чуждестранни дипломати или хуманитарни работници, които да подкрепят или наблюдават програма за ваксинация.

Генерал Робърт Ейбрамс, който ръководи обединените американско-южнокорейски сили, заяви пред конгреса тази седмица, че вирусната реакция на Пхенян включва заповеди за стрелба по границата между севернокорейската и китайската граница - мерки, използвани и от "лидера на режима за да си върнат повече контрол над икономиката".

Ейбрамс предупреди, че продоволствената сигурност ще бъде изложена на още по-голям риск, ако вносът на торове от Китай бъде блокиран на границата през април.

Сео Джае-Пьонг, друг бежанец, който сега ръководи Асоциацията на севернокорейските дезертьори, определи икономическата политика на Ким като "като извиване на изсушена кърпа".

"Не очаквам севернокорейците да преживеят болка по-лоша от времето на "Трудния марш", но очаквам да страдат от еквивалентна болка“, каза Сео, позовавайки се на евфемистичното име, дадено на глада от държавата пропагандисти.