Българи в центъра на размириците в ЮАР - с оръжие срещу мародери

„Тук е истинска гражданска война, живеем в непрекъснат ужас. Ние с детето не излизаме от вкъщи, а мъжът ми дава граждански патрули с хората от квартала, които се организират сами, за да защитят домовете си от мародерите“.

Така описва ситуацията в Южна Африка 39-годишната българка Петя Емилова-Минева пред „Телеграф“, която от 2 години живее със 7-годишната си дъщеря, съпруга си Ангел и баща си в град Дърбан, намиращ се в най-засегнатата от размириците област Квазулу Натал.

Безредиците започнаха с блокирането на пътища и палежите на камиони в петък – ден след като бившият южноафрикански президент Джейкъб Зума бе вкаран в затвора за изтърпяване на присъдата си от 15 месеца затвор за неуважение към съда, съобщава Асошиейтед прес. Протестните акции във връзка с вкарването на Зума в затвора бързо прераснаха в недоволство от ширещата се бедност и неравенство в ЮАР 27 години след края на апартейда (расовото разделение в страната).

Икономическите трудности, причинени от коронавирусната пандемия, допълнително изостриха проблемите. Така разбунтувалите се започнаха масово разграбване и опожаряване на магазини и частни домове. До вчера южноафриканската полиция съобщи, че 72-ма души са загинали, а 1234-ма са задържани, предаде още Асошиейтед прес. В изявление, разпространено във вторник, полицейският генерал-майор Матапело Питърс съобщава, че повечето от жертвите са загинали, стъпкани при разграбването на магазини. Полицията разследва и информации за жертви при експлозии, предизвикани за разбиване на банкомати, както и при стрелба, предаде БТА.

Патрули

„В Дърбан сме около десетина българи, но в Йоханесбург, където е същата трагедия като тук, живеят около 40 хил. сънародници. Настоящият президент Сирил Рамафоса обеща помощ от армията за защита на мирното население и овладяване на ситуацията, но такава до снощи (вторник вечерта – бел. ред.) нямаше. Полицията също не се забелязва никъде и се наложи хората сами да се организират, за да се защитят. Мародерите идват от околните села и крайните квартали с хиляди. Маркират с бели кръстове къщите, които са набелязали за разграбване и опожаряване. Хората като отпор създават групи във Фейсбук и Уотсъп и непрекъснато обменят информация за случващото се. Създадоха барикади със собствените си коли и се защитават със собствени оръжия. Повечето са добре подготвени и въоръжени, даже имат ток по оградите на домовете си, но ние като новодошли нямаме оръжия. Мъжът ми патрулира с газов пистолет, нож и бухалка. Ужасно съм притеснена да не се случи нещо с него. Цяла нощ патрулираше, а ние с детето изобщо не сме спали. Не знам докога ще успеят да удържат града, защото като численост са много по-малко. Всички сме на ръба на силите си. Едва днес (вчера – бел. ред.) докараха бронетранспортьори до местата, където имаше бунтове и палежи, но сега пак започнаха да нападат“, сподели тревогите си Петя.

Храна

„Идва и друг проблем – няма храна, защото няма доставки до магазините. Всички магазини и аптеки са или затворени, или разграбени. Ако някой работи, то опашките са километрични, вече чакам четвърти час пред единствената работеща аптека в квартала. Храна имаме за още няколко дни, защото напазарувахме в събота. Какво ще правим, като свърши, не знам. Надяваме се да започнат да пристигат камиони с доставки, защото се очертава сериозен недостиг“, допълни жената.

Петя и съпругът й, които работят в интернет компания, все още не са взели решение да напуснат ЮАР и да се върнат в България. „Това ще е последният ни вариант, тъй като всичко вече ни е тук – работа, дом, а и баща ми вече е много възрастен и трудно ще издържи 15-часов полет“, споделя младата майка. „Най-много ми е жал, защото тук животът беше хубав – кварталът е много спокоен, чисто беше и много красиво. Най-накрая намерихме някаква ниша за по-хубав живот и сега сякаш всичко се срива. И нищо не можеш да направиш“, заключи Петя, цитирана от „Монитор“.