Шивачките от Аушвиц: Жените от горната стая за шиене

Те шиели тоалети за високопоставени нацисти и използвали контактите си с външния свят, за да помагат на съпротивата - това са те - шивачките от Аушвиц.

В концентрационния лагер в продължение на десет години имало и шивашки цех, разказва DW. Всички тeзи жени са намерили място в книгата "Шивачките от Аушвиц. Истинската история на жените, които е трябвало да шият, за да оцелеят".

"Горната стая за шиене"

Хедвиг Хьос, съпругата на коменданта на концентрационния лагер Аушвиц, поддържала в него шивачница в продължение на 10 години. В "горната стая за шиене", както я наричали, концлагеристките изработвали елегантни тоалети за високопоставени нацисти.

За историчката Люси Адлингтън това е "отвратителна аномалия" на фона на жестокостите, причинени от нацистите на 1,3 милиона затворници от концлагера. "Какъв ужасен контраст: докато самият ти носиш мръсни дрипи, жените на офицерите от СС идват при теб и ти казват: "Уший ми нова рокля", възмущава се тя.

В началото на своите проучвания Адлингтън разполагала само със списък с лични имена: Ирене, Рени, Браха, Хуня или Мими. Било почти невъзможно да открие фамилиите на тези жени, тъй като много от тях били познати само с прякорите си или променили имената си, след като се омъжили.

През 2017-а година Люси Адлингтън издава романа "Червената нишка на надеждата", в който описва съдбата на четири млади жени - Роза, Ела, Марта и Карла, които трябвало да шият дрехи в Аушвиц, за да оцелеят. "След като книгата излезе, започнаха да ми се обаждат хора,  разпознали в моите героини своята леля, майка или баба."

Това вдъхва на авторката увереността, че историята на тези жени не е напълно погребана и я окуражава да продължи проучванията си. Установява контакт със семействата на тези жени и през 2019-а година в Сан Франциско се среща с 98-годишната Браха Кохут, оцеляла от Аушвиц.

Контакти със съпротивата

За много от концлагеристките работата в шивачницата била възможност да избегнат смъртта. Главната шивачка - Марта Фукс - се била постарала да превърне "горната стая" в сигурно убежище за колкото може повече затворнички. "Там те се обличали в чисти дрехи, можели са да перат. И най-вече - били доволни, че имат значима работа", разказва историчката.

Жените от шивачницата се занимавали не само с изработката на облекло - много от тях използвали привилегированото си положение и контактите си с външния свят, за да подкрепят съпротивата. "Събирали са медикаменти, които раздавали на нуждаещите се. И изобщо са крали всичко, което могат - по морални причини", обяснява Люси Адлингтън.

"Имали са достъп до вестници и тайно са слушали радио. Така са успявали да се сдобият с информация, която предавали на другите. Например за това, че съюзниците са дебаркирали във Франция и т.н." Главната шивачка Марта пък подготвяла бягството си, за да може да разкаже на света за зверствата на нацистите, добавя Адлингтън.

Нацисти от Берлин поръчвали в Аушвиц

Адлингтън се среща и разговаря с Браха Кохут и с хора от семействата на други бивши шивачки от Аушвиц. Но така и не успява да се добере до мостри от облеклата, шити в лагера. "По моя информация такива дрехи вече няма. Имало е специална книга, в която са вписвани поръчките на високопоставени нацисти от Берлин. Но тези записки не са оцелели", споделя с огромно съжаление Люси Адлингтън пред DW.

Оцелялата след Аушвиц Хуня Фолкман впоследствие ушила за внучката си копринен костюм. "Тя ми го изпрати и сега разполагам поне с нещо, което е дело на една от тези шивачки. Всеки път, когато го видя, започвам да плача. Като си помисли само човек какъв робски труд е трябвало да полага Хуня, за да избегне смъртта", казва Адлингтън. И добавя: "Но този костюм е ушит с любов".