Годината на жените, които гордо развяха знамето на България

Ивет Горанова. Снимка: Lap.bg

6 / 13

Макар и трудна, 2021 година ще остане в историята на българския спорт като една от най-успешните в последните 2 десетилетия. Причината за тази оценка, разбира се, в най-голяма степен са олимпийските игри в Токио, които в крайна сметка се проведоха, въпреки отлагането с 1 година и всичките дилеми дали те да станат факт или просто да бъдат отменени завинаги.

За наше щастие те бяха факт и в тях България записа най-доброто си представяне на летните олимпийски игри в последните близо 20 години. За последно в Сидни през 2000 година имахме повече олимпийски шампиони – цели петима, срещу тримата в Токио. На зеления континент олимпийското злато спечелиха Тереза Маринова, Мария Гроздева, Таню Киряков, Гълъбин Боевски и Армен Назарян. През 2004 година в Атина имахме повече спечелени медали – цели 12, срещу 6 в Токио тази година, но в гръцката столица имахме двама олимпийски шампиони – Мария Гроздева и Милен Добрев.

Олимпиадата на жените, които гордо развяха знамето на България

След вялото представяне в предишните 2 Олимпиади на българския отбор, вероятно малцина крайни оптимисти са очаквали скокът на българския спорт нагоре към върха. В Токио българският спорт спечели златен медал от олимпийски игри за първи път от златото на Румяна Нейкова в Пекин през 2008 година. В следващите 2 олимпиади злато така и не видяхме, а и отличията бяха доста скромни като бройка – по едва 3. А истинското избухване на родния спорт стана буквално в последните дни на олимпийските игри.

Първо Ивет Горанова се окичи с най-ценния златен медал за всеки един спортист на 5 август. Само в рамките на един единствен състезателен ден, младата надежда на родното карате бе категорична в дисциплината кумите при жените в категория до 55 килограма. По този начин Ивет стана една от първите олимпийски шампионки в каратето изобщо в историята и първата в своята категория.

2 дни по-късно Стойка Кръстева приключи по най-добрия начин своя олимпийски път, продължил по време на почти цялата Олимпиада. На 4 август Стойка се класира на финал в категория до 51 килограма на летните олимпийски игри в Токио след 4 поредни и категорични победи. На финала нашето момиче победи туркинята Чакъроглу за да вземе златния медал и по този начин стана петият български олимпийски шампион в бокса и едва първата такава жена.

В последният ден на Олимпийските игри в Токио злато завоюваха и „златните момичета“ от ансамбъла ни по художествена гимнастика. Симона Дянкова, Стефани Кирякова, Мадлен Радуканова, Лаура Траатс и Ерика Зафирова оставиха своите имена завинаги в историята на родния спорт, след като донесоха първото злато от олимпийски игри на ансамбъла ни в цялата негова история. И всичко това под невярващия поглед на свикналите винаги да печелят рускини, които така и не успяха да преглътнат истината, че родните момичета ги превъзхождаха не само в Токио, но и на повечето състезания в последните 2 години.

Чудесното представяне в Токио допълниха и Антоанета Костадинова в стрелбата, която откри българската сметка в Токио със сребърен медал още в първите дни на олимпиадата – 25 юли. Българката направи страхотно представяне на 10 м. въздушен пистолет, а броени дни след това бе на косъм от нов медал на 25 метра пистолет, където остана четвърта.

Българската борба, която традиционно ни е носила много радости през годините, отново записа актив на олимпийските игри и отново, както в последните 2 олимпиади, героините бяха жени. Тайбе Юсеин и Евелина Николова завоюваха бронзови медали от Токио и също ни зарадваха в края на олимпиадата – на 4 и 5 август.

Към всички тези медали няма как да пропуснем и отличното представяне на щангиста Христо Христов, който едва на 19-години остана на косъм от бронза на олимпийските игри. Всъщност, този косъм бе съдийски. Реферите на място и журито, което ревизира решенията им, по скандален начин не признаха абсолютно редовния последен опит на Христов в изтласкването и така лиши родните щанги от първо олимпийско отличие от 2004 г.

Родното плуване в Токио също ни зарадва с чудесни резултати. Макар и по-далеч от медалите  в една от най-важните дисциплини под петте олимпийски кръга, Антъни Иванов, Калоян Лефтеров, Йосиф Миладинов, Любомир Епитропов и Диана Петкова записаха впечатляващи резултати, като Миладинов стигна до финала на 100 метра бътерфлай, където се нареди осми в света в една от най-интересните дисциплини.

Никак не бива да пропускаме, че България спечели и още два медала от Токио. Те са сребърни и са от параолимпийските игри, където ни зарадваха Християн Стоянов на бягане 1500 метра и Ружди Ружди в тласкането на гюле.

А Токио 2020 бе незабравим момент за една от емблемите на родния спорт в последните 2 десетилетия - неотразимата Ивет Лалова, която записа участие на пета олимпиада - почти невъзможно постижение за един лекоатлет.

2021 година – специална и за българските щанги

През отминалата 2021 година приключи още едно дълго очакване – цели 14 години български щангист не бе ставал световен шампион. В спорт, който винаги сме приемали за най-българския, и в който има световно първенство всяка година (без олимпийските), този период си беше направо цяла вечност. За последно Иван Стоицов стана световен шампион в Чангмей през 2007 година в „българската категория“ в онези години до 77 кг, в която радост са ни носили Златан Ванев, Пламен Желязков, Георги Марков, Петър Танев...

Когато Стоицов за последен път става световен шампион, следващият ни такъв... е едва на 3 години. Днес Карлос Насар е на 17 и преди дни стана първият български световен шампион в щангите от 2007 г. насам. Тежкоатлетът взе златото в категория до 81 кг. с двубой от общо 374 кг., като дори постави световен рекорд за мъже в изтласкването с 208 кг., като по пътя си постави няколко световни рекорда в двете движения и в двубоя за юноши и младежи.

Добро ни представяне в Ташкент се допълни от бронзът на Ангел Русев в най-леката категория (където русенецът спечели и златен медал в изтласкването). Равносметката на България от Световното в Узбекистан е един златен и един бронзов медал само в двубоите, а с тези в отделните движения отличията ни са общо пет. А за последно повече от едно отличие в двубоя България не бе имала също от Чангмай `07, когато сребро взе Алан Цагаев в кат. 105, а бронз - Ивайло Филев в кат. 62 кг и Демир Демирев в кат. 69 кг.

Още по-успешен за родните щангисти бе месец април, когато България завърши на първо място в крайното класиране по нации при мъжете на завършилото европейско първенство в Москва.

Българите се завърнаха от европейското в руската столица с общо с три златни, три сребърни и един бронзов медала в двубоите. Златото ни донесоха Надежда Мей Нгуен, Ангел Русев и Стилян Гроздев, сребро - Карлос Насар и Христо Христов, както и бронз на Валентин Генчев. В общото подреждане по всички отличия в движенията България завърши с 8 златни, 8 сребърни и 3 бронзови медала, веднага след Украйна.

На косъм от почетната стълбичка в двубоя останаха Божидар Андреев, Юндер Бейтула, Дейвид Фишеров и Васил Маринов, а това се превърна в най-доброто класиране на страната ни на европейски първенства от 17 година насам.

И още гордост

Биляна Дудова спечели титлата световен шампион по борба за жени в категорията до 59 кг. през октомври. На финала на Световното първенство в Осло българката победи с 6:4 Акие Ханай от Япония. Това е първата световна титла за Дудова, която има общо четири европейски титли при жените в кариерата си. Последната от тях също бе спечелена тази година - на Европейския шампионат във Варшава.

В полската столица през април, освен Дудова, медали ни донесоха още Мирослав Киров, Миглена Селишка и Юлиана Янева (сребърни медали), както и Евелина Николова – бронз.

Мария Оряшкова пък спечели единствения медал за България от световното първенство по самбо в столицата на Узбекистан - Ташкент. Тя извоюва бронзово отличие в категория до 80 кг. По-рано през годината шесткратната световна шампионка в самбото  завоюва още един медал в кариерата си, при това доста любопитен - тя се превърна в първата световна шампионка при най-тежките в дебютното издание на световното първенство по плажно самбо.

Младият ни талант в гребането Емил Нейков също ни зарадва през 2021 година. Той стана световен шампион на скиф до 23 години през юли, а по-късно през септември стана и европейски шампион в същата дисциплина. 19-годишният син на легендарната Румяна Нейкова показа, че кръвта вода не става, а родният спорт ще очаква още много от него в следващите години.

За Йосиф Миладинов и неговото участие в Токио вече стана дума, но няма как да не споменем, че в началото на юли 18-годишният пловдивчанин стана европейския шампион за юноши на 50 и 100 метра бътерфлай от шампионата в Рим.

В бокса с европейска титла при младежите ни зарадваха Уилям Чолов и Радослав Росенов, които триумфираха на първенството в Будва, Черна гора, и дадоха надежда, че бъдещето на родния бокс ще остане светло, въпреки че олимпийската ни шампионка Стойка Кръстева вече обяви, че слага край на своята кариера.

И с поглед към Пекин...

И понеже и новата 2022 година е олимпийска, още на 4 февруари светът ще насочи погледи към Пекин, където ще се проведат зимните олимпийски игри. В тях България ще изпрати около 20 спортисти (окончателният им брой ще стане ясен около средата на януари). Под петте олимпийски кръга, сред снеговете и ледовете, най-големи надежди ще имаме към Радослав Янков в сноуборда, Алберт Попов в ските, Владимир Зографски в ски скока, Александра Фейгин във фигурното пързаляне, както и отборите ни по биатлон при мъжете и жените, водени от Владимир Илиев и Милена Тодорова.

И накрая ни остава да пожелаем една много успешна и здрава 2022 година на всички българските спортисти в олимпийските, световни и европейски битки. Защото техните успехи са повод за гордост и радост на целия народ.