Какво ще се случи със световната икономика, когато удари петата вълна на COVID?

След спокойни месеци на възстановяване на световната икономика, появата на Омикрон внезапно разтърси инвеститорите. Това се случи на фона на продължаване на инфлационния натиск.

Председателят на Федералния резерв предупреди, че в Съединените щати вероятно инфлацията няма да бъде временно явление. Но какво я поражда?

"Това е инфлация, която се дължи на факта, че заетостта е висока, безработицата е много ниска. Индустрията работи. Не бива да забравяме, че в много сектори имаме прекъсвания на доставките проблеми с работата на цели сектори. Например пристанищата в САЩ не са способни, те нямат капацитета да обслужат корабите със стоки, които пристигат. А те пристигат, защото има търсене, защото има пазар за тези стоки", обясни Цветослав Цачев.

Икономиката няма да загине, когато лихвата се покачи с 0.25% и се изтеглят някакви пари. Дори и в момента баланса на ФЕД, който гони 5 трлн. долара - едва един трилион от него всъщност банките, търговските банки, са върнали пари на ФЕД и са казали: "Ние нямаме нужда от тях".

Стойността на инфлацията в Еврозоната е подобна на тази отвъд океана, а причината:

"Европа дълго време свикна на една диета от хиляди милиарди евро. Така беше и за САЩ, но те започнаха да ограничават доста по-активно своите програми за количествено улеснение. Правителствата свикнаха да харчат страшно много пари извън Маастрихските критерии за дългове и тавани и връщането обратно към една нормалност ще бъде трудно поради политически причини, защото много хора са свикнали да получават пари от държавата, но това е начинът да се овладее инфлацията. Когато държавата раздава повече, харчи повече, това води до повишено потребление и повишаване на цените", обясни Никола Янков пред БНТ.

У нас инфлацията нараства стъпаловидно от месец април насам.

"В България до преди 5-6 години, когато КТБ беше жива, имаше лихви от 8%, така че не говорим за нещо, което е съвсем екзотично за българските стандарти. От друга страна има фактори, които привнасяха тази инфлация в България. Цените на енергоносителите и основните суровини са част от тези фактори. Други фактори обаче свързани с разходите на държавата. В България започнаха да се харчат прекалено много пари", допълни Янков.

Механизмите на държавата да контролира цените на суровините също са ограничени:

"България няма как да се откаже от тази инфлация. Ние не може да фиксираме цените на горивата. Не може да субсидираме с такива темпове, но може това в някакъв кратък период да ограничи този ефект. Трудна задача ще е. Но пак казвам, поглеждайки 2008 г., това означава повече раздвижване на икономиката, повече приходи от данъци. По-скоро очаквам, че следващата 2022 г. ще доведе до съживяване на сектора на услугите и до това до някаква степен да ограничи този ефект върху доходите и да доведе до повече данъчни приходи", обясни Цветослав Цачев.

А каква ще бъде годината?

Тъй като моите очаквания са позитивни, трябва да се заложи дефицит, който ще бъде покрит от ръста на данъчните приходи, но това, разбира се, трябва да бъде част от мерките за намаление на ефекта от покачването на инфлацията. Според мен, колкото неправилно да звучи в очите на десните, трябва да се дадат именно тези субсидии за хората, които имат ниски доходи или разчитат на пенсиите. Защото тези приходи, които биха получили под формата на повече пенсии или помощи и т.н. - те ще отидат основно за директно потребление", каза Цачев.

Критериите за присъединяване на България към Еврозоната обаче трябва да останат приоритет за правителството.

"Разумният вариант би бил държавата да консолидира своята финансова позиция и евентуално излишъци от бюджета или заеми, които се взимат да отиват във фискалния резерв за непредвидени ситуации, за интервенция при по-кризисни периоди. В момента в България няма криза. Икономиката се движи добре, имаме растеж, който е между 4.5% и 5% т.г. Разбира се, програмите за подпомагане на бизнеса т.г. в рамките на коронакризата ще продължат, но те не предполагат харчене на десетки милиарди лева и излизане на бюджетен дефицит над 3%, което е Маастрихският критерий, което е важно за членството ни в Еврозоната. Аз бих препоръчал да се действа по-консервативно и по-внимателно", смята Никола Янков.

От Стандарт енд Пуърс очакват възстановяване на българската икономика през втората половина на годинаta, благодарение на достъпа до европейско финансиране на страната.