Ток, вода, парно нямало да поскъпнат след падането на мораториума

„До края на мораториума, надявам се и по-рано, в КЕВР да сме готови с анализи, които ще дадат ясна представа накъде отиват цените. В България имаме по-голям набор от средства, за да адресираме тази криза, която е в цяла Европа. Уникалната ситуация у нас е, че сме на последно място по преход на по-нисковъглеродни източници на енергия, но това в случая е в полза на българските потребители, защото имаме много електроцентрали, които оперират на въглища - местно гориво, и себестойността на електроенергията е по-ниска, отколкото тази на енергията от газови централи". Това каза пред БНР Станислав Тодоров, новият председател на КЕВР, пред БНР.

Той допълни, че най-голямата сила, която е движела повишаването на цените към края на миналата година - разходите на ЕРП-тата за технологичните им разходи по мрежата, е компенсирана от правителството.
"Няма дефицит в момента, няма силен мотив цените да бъдат повишени след отпадането на мораториума", обясни той.

По думите му това, което могат да направят правителството, парламентът и КЕВР е да дадат хоризонт на потребителите и на бизнеса какво предстои в следващите 6 месеца - това трайни цени ли са на електроенергията, или са временно явление.

"Можем да говорим за това, но не е в наш контрол заради факта, че това е част от геополитическа криза. Правителството направи необходимия и категоричен жест, като се раздели с печалбите на държавните дружества и ги прехвърли на българския бизнес, за да продължи той да оперира без стрес, цените на стоки и услуги да не се вдигат и да не се повишава нивото на инфлацията", посочи той.

В предаването "Неделя 150" Тодоров подчерта, че в условия на несигурност и криза всичко да се търгува на най-динамичния пазар "ден напред" е грешка.

"Това може да се промени. Това са разговори, които ще проведем с Българската независима енергийна борса, с министъра на енергетиката, с министъра на финансите. Това е нещо, което регулаторът може да направи. Ще настоявам борсата в кратък срок да въведе дългосрочните пазарни сегменти като борсов продукт. В момента всички търгуват на "ден напред" и всички страхове за бъдещето са акумулирани в цената. Цените биха могли да са много по-ниски в България, ако имаше предвидимост на това как държавните дружества ще продават през следващата една година електроенергията, която произвеждат, и да продават дългосрочни продукти, които да внасят стабилност и сигурност в цените в дългосрочен аспект", посочи той.

КЕВР ще разследва сделки за продажба на природен газ, увери новият председател на регулатора.  

Станислав Тодоров посочи, че до 2036 година трябва да бъдат затворени въглищните централи и трябва да бъдат изградени нови генериращи мощности.

"Ще се боря за това българският потребител да участва в този процес. Всеки гражданин да има възможност да сложи на покрива си фотоволтаични панели. Това е постижимо и е най-напредничавата технология. Производството на електроенергия ще се демократизира по този начин", каза той.

И коментира, че е проблем това, че ВиК дружествата не са постигнали дългосрочните си цели в предишния регулаторен период за намаляване на загубите на вода.

"Най-вероятно загубите са повече от 60%. Не ми се иска да поощряваме липсата на качествено управление и на инициативност. Искам да преразгледаме бизнес плановете", посочи Тодоров.