Байдън разбра какво значи да си маловажна личност на световната сцена

Като най-могъщия човек на планетата Джo Байдън обикновено седи отпред и в центъра на всяко събиране на световни лидери. Но не и когато става дума за британския кралски протокол, пише днес лондонският „Телеграф“. Президентът и първата дама на САЩ бяха настанени на доста задни места – на седмия ред отзад напред в южния трансепт на Уестминстърското абатство.

Така че Байдън се озова на 14-ия ред и на девет реда зад премиера на Канада Джъстин Трюдо. Така че от тази гледна точка световният ред може понякога да се обръща наопаки, констатира "Телеграф".

Имаше и други неловки ситуации, продължава изданието. Испания бе възмутена, че нейният опозорен бивш крал Хуан Карлос, далечен братовчед на Елизабет II, не само че беше поканен, но и седеше до сина си крал Фелипе – първи случай, когато двамата бяха фотографирани заедно на публично място, след като старият крал замина в изгнание. Байдън бе точно зад полския президент Анджей Дуда и на един ред пред чешкия премиер Петър Фиала.

За разлика от задното място на Байдън всичките шестима живи бивши премиери на Обединеното кралство седяха на почетни места, заедно със съпругите си. През царуването на Елизабет II са се сменили 15 министър-председатели от първия Уинстън Чърчил до последния Лиз Тръс.

В края на погребалната церемония ръководителите на страните от Общността на нациите потеглиха към замъка Уиндзор за служба в по-тесен кръг в параклиса „Свети Георги“. Протоколът отново не позволи присъствието на Байдън и докато кортежът с тленните осанки на кралицата наближаваше Уиндзор, той вече летеше към САЩ. За поне една сутрин Байдън разбра какво означава да си маловажна личност на световната сцена, заключава делничното издание на лондонския „Телеграф“.

„Гардиън“ също отбелязва една леко неловка ситуация, свързана с шестимата живи бивши премиери: Джон Мейджър, Тони Блеър, Гордън Браун, Тереза Мей, Дейвид Камерън и Борис Джонсън. Последните трима – Мей, Камерън и Джонсън – пристигнаха първи за церемонията, но трябваше да чакат своите предшественици, за да се подредят по хронологичен ред. Изданието подчертава, че присъствието на държавното погребение на заместник-председателя на „Шин Фейн“ Мишел О’Нийл е знак до каква степен нейната партия се е сближила с британския кралски двор.

Австралийският „Сидни морнинг хералд“ съобщава, че в катедралата „Свети Андрей“ в Сидни снощи са се събрали хора, за да наблюдават на голям монитор телевизионно предаване на церемонията в Лондон. Подобни колективни гледания е имало в сградата на правителството в Канбера и на Площада на федерацията в Мелбърн, както и на други места. В продължение на час и половина преди да започне предаването на церемонията в англиканската катедрала „Свети Андрей“ бяха изпълнявани тъжни химни, отбелязва вестникът.

„Канбера таймс“ изтъква, че близо четири милиона австралийци са гледали по телевизията погребалната служба за Елизабет II, обаче повече от половината от населението на Австралия смята, че страната трябва да стане република. Вестникът се позовава на публикувани днес резултати от социологическо проучване, според които 45% от гражданите на държавата континент подкрепят промяна в конституцията. Около 50 срещу 50 на сто е разделението по въпроса дали крал Чарлз III трябва да бъде държавен глава, като подкрепата за републиката сред мъжете (52%) е по-голяма, отколкото при жените (35%).

Канадският „Отава ситизън“ пише, че на възпоменателната церемония в катедралата „Крайст чърч“ в Отава е било отбелязана отдадеността на покойната британска кралица към любимата ѝ Канада, но са били признати и греховете на монархията през колониалното минало на страната. Церемонията бе предшествана от парад на войници, матроси и авиатори, предвождан от служители на Кралската канадска конна полиция с широкополи шапки и червени мундири. Парадът премина по звуците на гайди и екотите на 96 топовни гърмежа, на колкото години бе покойната Елизабет II.

Вестникът посочва, че кралицата е посещавала Канада 22 пъти –  повече отколкото всяка друга страна - и цитира думи на експремиера Брайън Мълрони, че тя е държала със здрава ръка конституционната монархическа система на управление. Според него тази система може да изглежда архаична за някои, но за преобладаващото мнозинство канадци ролята на монархията и особено ролята на покойната кралица през 70-те години на трона е „абсолютно необходима“. Мълрони изтъкна, че жестокостите срещу туземното население на Канада са дело на предишни монарси, докато Елизабет II „със своето добро сърце“ е отхвърлила реалностите на миналото.
/БТА/