Конфликтът за баклавата – турска или гръцка е тя?

Гърция и Турция, две съседки, които винаги намират за какво да спорят, не се страхуват да кръстосат шпаги и в полето на кулинарията. Двете страни си оспорват произхода на широка гама специалитети от националната им кухня, сред които разядката "дзадзики" (гр.) или "джаджък" (тур.), кафето в джезве и дори популярното улично ястие, приготвяно от вътрешности, наричано в Турция "кокореч", а в Гърция - "кокореци".

А чия е кралицата на сиропираните десерти - баклавата, и какво отличава турския от гръцкия ѝ вариант?

Скорошно социологическо проучване за произхода на баклавата показа, че 95,4 на сто от хората в Турция твърдят, че баклавата е тяхна, докато 4,6 процента я признават за гръцка. В Гърция процентът на онези, които казват, че баклавата е гръцка, е 62,7 на сто срещу 37,3 на сто, признаващи произхода ѝ от Турция.

Гърците и турците обаче имат различни предпочитания към сладкия деликатес - докато мнозинството от гърците я предпочитат с орехи, турците, в преобладаващата си част залагат на варианта с шамфъстък, сочи още проучването на агенция Ареда, осъществено сред 1848 души в двете страни на 14-16 юни т.г.

Освен ядките в пълнежа турската и гръцката баклава имат и други различия, свързани с формата, използването на определени подправки и дори хрупкавостта на корите, казват кулинарни експерти.

Турция и Гърция обаче съвсем не са единствените, които претендират за бащинството на десерта - Кипър и някои близкоизточни страни твърдят същото.

"Конфликтът за баклавата", тлеещ от векове, прерасна в пълномащабна война през 2006 г., когато кипърските гърци решиха да нарекат баклавата своя. Истинско кощунство според турците!", напомня Грийк рипортър.

Войната се разпали, когато баклавата бе включена като кипърски гръцки десерт в брошура с десерти на Европейския съюз.

"Баклавата е десертът на султана", заявиха от Асоциацията на майсторите на баклава в Турция, а политическото ръководство в Анкара заяви, че е твърдо решено да "не загуби баклавата в полза на кипърските гърци", писа в. "Йени шафак".

Брошурата с рецепти на десерти, описани на английски език и представени с националния флаг на съответната страна, представяше баклавата като кипърски гръцки национален десерт. Това разпали допълнително гнева на Анкара, вече разгневена от опит на Кипър година по-рано да си припише и произхода на локума, писаха турски медии. През 2005 г. кипърските гърци влязоха в Книгата на рекордите Гинес с най-големия локум, с тегло от тон и половина, предизвиквайки дебати по темата чие в действителност е това лакомство.

"Да се твърди, че баклавата е гръцка, е същата глупост като да се каже, че Зевс е от Газиантеп", коментира Мехмет Аслан, тогавашният председател на търговската палата в Газиантеп - окръг, славещ се с производството на сладкия деликатес.

Турция в крайна сметка отнесе въпроса към Брюксел и в края на 2013 г. ЕС даде защитен статут на баклавата от Газиантеп. Това превърна "антепската баклава" в първия турски продукт, регистриран в списъка на Европейската комисия със защитени наименования за произход и защитени географски указания - списък, който има за цел да популяризира и защитава наименованията на качествени продукти.

Прословутата баклава от Газиантеп се приготвя от пластове тънки кори и пълнеж с крем от грис и шамфъстък. Традицията повелява турската баклава да има 40 кори.

Разположен в Югоизточната част на Турция окръг Газиантеп, или само Антеп за краткост, се слави като турска кулинарна столица. Турция е един от най-големите производители на шамфъстък в света, а Газиантеп е най-отличителната марка на страната в производството на вкусната ядка, наричана в Турция "зеленото злато". Неслучайно турците казват на ядките "антеп фъстъъ" (антепски фъстък), а не шамфъстък (от Шам - Дамаск) като нас. Според "Ню Йорк Таймс" град Газиантеп разполага със 100 магазина за баклава и произвежда 90 процента от цялата баклава, която Турция изяжда за една година.

Според сведения баклавата е била създадена в древността, след което се е видоизменила в Османската империя. Някои източници твърдят, че произходът ѝ датира от асирийците, които са я приготвяли още през VIII в. пр.н.е., като са слагали нарязани ядки между безквасни плоски хлябове, потапяли са ги в мед и след това са ги пекли на примитивен огън от дърва, посочва сайтът Евгюзар. Древногръцките моряци и търговци, пътуващи до Месопотамия, открили вкуса на баклавата, пренесли рецептата в Гърция и я променили леко, посочва още сайтът. Други учени пък се застъпват за персийския ѝ произход.

През XVII в. в Османската империя се е спазвала традиция в двореца Топкапъ в Истанбул по време на Рамазан байрама да се организира парад на баклавата, на който се поднасяли подноси с прясно приготвена баклава на еничарите, за да се оцени армията и да се отдаде почит на нейната сила. Обикновено тази баклава е била напоена с розов сироп, пълнена с шамфъстък и нарязана на хапки.

Какъвто и да е произходът на десерта обаче, и турци, и гърци, а и всички останали, които са го опитвали, са единодушни в едно - вкусът му е вълшебен!
(Мина Димитрова, БТА)