Филмовият фестивал във Венеция и мрачното му минало преди почти век

И тази година кинофестивалът във Венеция започна бляскаво. Но за началото му преди почти цял век не се знае много, а то е тясно свързано с фашизма, пише Дойче веле.

Филмовият фестивал във Венеция се провежда вече за пореден път и градът отново е изпълнен с присъщия на бранша блясък. Рождението на фестивала обаче е помрачено от тъмни сенки. Първи президент на голямото филмово събитие е Джузепе Волпи, бивш финансов министър на фашисткия диктатор Бенито Мусолини. Негова нескрита цел е да представи фестивала като продукт на фашизма и да подчертае неговата иновативната културна сила, изпълнена със склонност към експерименти. "Като спектакъл с холивудско участие и с международна публика филмовият фестивал придава на режима блясък, модерност и стил", пише киноведката Марла Стоун.

Десетки хиляди се наслаждават на филмовото изкуство

Тържественото откриване през 1932 година се провежда на терасата на хотел "Екселсиор". Но мястото на събитието тутакси отеснява и на остров Лидо е построен специален Дворец на киното. Още през 1937 година за събитието се събират 60 000 зрители. Присъствието на много холивудски звезди привлича голяма публика, която има възможност не само да се наслаждава на филмите на екрана, но и буквално да се докосне до звездите.

След избухването на войната обаче космополитният характер на фестивала се губи: през 1938 година награди за най-добър чуждестранен филм получават само продукции от нацистка Германия - съюзника на фашистите. Членовете на журито вече не са независими, фестивалът се превръща в пропагандна сцена. Там през 1940 година е премиерата на антисемитския филм "Евреинът Зюс" на Файт Харлан, а фестивалът е открит лично от министъра на пропагандата на нацисткия режим Йозеф Гьобелс. Фестивалът през 1938 година пък, където една от основните награди е дадена на филма "Олимпия" на Лени Рифенщал, завършва със скандал: в знак на протест срещу намесата на администрацията на Хитлер в събитието американската и британската делегация напускат форума.

Шокиран от случващото се, френският дипломат и историк Филип Ерланже основава свой собствен филмов фестивал - във френския град Кан.

От 1946 година всичко отново е по старому

През 1942 година се провежда последното за тогавашната епоха издание на филмовия фестивал във Венеция, междувременно прекръстен на Германско-италиански филмов фестивал. "Това нямаше нищо общо с първоначалния фестивал", изтъква киноведката Стоун. Можели са да бъдат представяни само филми от Германия, Италия и техните съюзници.

В италианските филмови списания репортерите се възторгват от това, че вече не се показва "повърхностно чуждо кино от Холивуд", а само "наши собствени културни постижения". От 1939 година нататък САЩ бойкотират фестивала във Венеция, чиято най-голяма награда междувременно е наречена "Copa Mussolini".

Фестивалът отдавна е оставил това свое позорно минало зад гърба си. Още през 1946 г., година след края на войната, всичко отново е както преди и оттогава Венеция отново привлича филмови творци от цял свят в Лидо. Тазгодишното 80-о негово издание бе открито от италианската актриса Катерина Мурино, която се обърна към своите стачкуващи колеги в Холивуд: "Сърдечен поздрав в подкрепа на онези, които не са при нас, за да отстояват интелектуалната и икономическата ценност на работата си". Председател на журито е режисьорът Деймиън Шазел, известен с филма си "Ла Ла Ленд". Той се появи на откриването с тениска с надпис в подкрепа на стачкуващите в САЩ, които по тази причина остават далеч от Венеция. В конкурсната програма са 23 филма, сред които "Ferrari" на Майкъл Ман, в който той играе титулярния герой, италианския пионер в автомобилните състезания Енцо Ферари, и "Присила" на София Копола, за който се очаква пристигането на самата Присила Пресли.