Защо Мъск атакува Wikipedia? Самото й съществуване го обижда

Вместо да се задоволи с провалянето на един ценен уебсайт тази година, Илън Мъск насочи погледа си към друг: Уикипедия (Wikipedia), енциклопедията, основана през 2001 г., която се превърна в представяне на най-доброто от това, което интернет може да предложи.

Най-богатият човек в света и собственик на X, сайтът за социални медии, известен преди като Twitter, изглежда е бил разтърсен от доклад, публикуван от Newsguard, компания, която оценява достоверността на източниците на информация. В края на миналата седмица докладът предложи някои обезпокоителни статистики относно дезинформацията в X, свързана с конфликта Израел-"Хамас", почти година след като Мъск купи социалната мрежа за 44 милиарда долара. Основателят на Уикипедия Джими Уелс е съветник на Newsguard.

„Чудили ли сте се някога защо Wikimedia Foundation иска толкова много пари?“, написа Мъск в неделя в X, споменавайки организацията с нестопанска цел, която управлява Уикипедия и нейните призиви за потребителски дарения. „Със сигурност не е необходимо, за да работи Уикипедия. Можете буквално да поберете копие от целия текст на телефона си! И така, за какво са парите? Питащите умове искат да знаят...”

След това Мъск предложи, че ще даде на Уикипедия 1 милиард долара, ако промени името си на нещо, сътворено от мозъка на пубертет. Атаката в стила на Тръмп беше само поредната от Мъск срещу източници на информация, които разпространяват достоверна информация. Да, статиите в Уикипедия могат да бъдат актуализирани от всеки, но те се редактират стриктно от екип от хиляди предимно доброволни редактори и нейният водещ принцип винаги е бил, че всеки заявен факт изисква цитат от надежден, проверим източник на новини с признати стандарти. Милиони, завършили колеж, могат да гарантират за системата.

Разбира се, в света на Мъск нито един медиен източник не може да се счита за надежден, особено тези, които го критикуват. Всъщност той твърди, че информацията за него в Уикипедия е невярна, въпреки че е силно модерирана и съдържа проверени факти. Един от неговите последователи в X предположи, че на някой му е било платено да напише отрицателни данни за Мъск в „Wikipedia“. Мъск се съгласи, естествено.

За разлика от X, която като частна компания вече не трябва да споделя подробности за финансовото си състояние, откакто беше закупена от Мъск, Wikimedia Foundation редовно публикува своите одитирани сметки. През 12-те месеца, приключващи през юни 2022 г., тя получи 165,2 милиона долара вноски от около 13 милиона дарения. През тази година тя похарчи 88 милиона долара за заплати; 15 милиона долара за награди и грантове; и 2,7 милиона долара за интернет хостинг — поддържане на Уикипедия и свързаните с нея уебсайтове онлайн.

В сесия за въпроси и отговори, придружаващи публикуването на тези числа, самата фондация обръща внимание на най-ярката подробност - разходите за заплати, които са се увеличили с малко над 20 милиона долара на годишна база. От 2020 г. тя е добавила повече от 200 роли, както е предвидено в годишните ѝ планове. Тези нови работни места са съсредоточени върху разширяването на програмите на Wikimedia Foundation в световен мащаб и не дават заплати на служителите в стил Силициевата долина.

Също така трябва да се отбележат разходите за интернет хостинг. Докато Мъск е прав да казва, че Уикипедия може да се съхранява на един смартфон, предоставянето ѝ на разположение на 25 милиарда посетители всеки месец не е тривиален въпрос. В сравнение с оперативните разходи на сравними сайтове, Уикипедия работи на ниски цени. (Оперативните разходи на Twitter през 2021 г. – последната налична пълна година – бяха 5,6 милиарда долара.) А поддържането на енциклопедията онлайн е нещо повече от просто хостване. Изисква защита срещу кибератаки, правни такси за защита на поверителността на потребителите и налични експерти за борба с усилията за дезинформация.

Не за първи път Мъск си създава врагове от хора, които ревностно подкрепят принципите на свободата на словото, за които той очевидно държи толкова силно. Създаването на Уикипедия можеше да направи Уелс един от най-богатите хора на планетата, но вместо това той има докладвано нетно състояние в ниските милиони долари. Дълго време виден активист за отворен интернет, Уелс преди това е призовавал за „много силно прилагане на правото на свобода на словото в Европа – по същество езикът на Първата поправка на конституцията на САЩ“. Наистина, за разлика от Мъск, който с готовност признава, че ще сваля съдържание в страни, които го изискват, Уелс последователно показва своята смелост и се противопоставя на китайските усилия за цензура.

Уикипедия е едно от най-добрите постижения на човечеството. Колективно написана и редактирана база от знания от почти 60 милиона статии на 336 езика, безплатно достъпни за всеки с интернет връзка - и наистина за много хора без. Веднъж се присъединих към група активисти в Южна Корея, които зареждаха корейската версия на Уикипедия на USB памети и ги изпращаха в Северна Корея с помощта на балони с горещ въздух, за да бъдат събрани и включени в нелегални лаптопи - такъв беше копнежът за нейното съдържание. Ако някога решим да определим такива неща, Уикипедия би била едно от Дигиталните чудеса на света, може би една от последните оцелели реликви от ранния интернет, когато възможностите за това, което можем да постигнем заедно, изглеждаха безкрайни и вълнуващи.

Това, че Уикипедия е издържала изпитанието на времето, се дължи на доброто управление и безкористната доброволческа работа. Нейният финансов отчет, точно както всяко друго нещо, което се случва на сайта, е на открито. Моделът ѝ позволява да бъде единственият уебсайт сред 10-те най-посещавани в световен мащаб, който не продава нашите данни, не ни атакува с таргетирани реклами или изисква абонамент. Нищо чудно, че Мъск атакува Уикипедия. Ако само погледне, щеше да види, че оплакванията му са измислици. Умишлено невеж или просто невеж - сами направете своя избор.

Анализът на Дейв Лий е публикуван на сайта на Bloomberg TV Bulgaria. Лий е технологичен колумнист на Bloomberg Opinion за САЩ. Преди това е бил кореспондент на Financial Times и BBC News.