Това се превръща в шоу за тях: Уморява ли се Западът от войната в Украйна?

Тези дни от Киев се чува съвсем различен тон. В разговор със сп. "Тайм" Володимир Зеленски току-що се е върнал от Вашингтон, след като не е успял да държи поредната си пламенна публична реч на Капитолийския хълм и дори не е успял да влезе в предаването на Опра. Украинският президент звучи ядосан. Изглежда, че постоянната борба за поддържане на международната подкрепа се отразява на положението. "Никой не вярва в нашата победа така, както аз. Никой", настоява той, но добавя, че увличането на съюзниците на Украйна със себе си "отнема цялата ти сила, цялата ти енергия... Отнема толкова много от всичко".

Междувременно в "Икономист" генерал Валерий Залужни, главнокомандващ на украинските въоръжени сили и друга икона на националната устойчивост, признава, че войната е изпаднала в патова ситуация, "точно както през Първата световна война". Макар да твърди, че "Русия е загубила поне 150 000 души" - между другото, това е около три пъти повече от повечето оценки на западните правителства - той признава, че Москва не показва признаци на примирие и предупреждава, че ако Украйна не получи още по-модерни оръжия, конфликтът може да затъне в "окопна война", която "може да се проточи с години и да изтощи украинската държава".

Отчасти и на съвсем човешко ниво има резон и двамата мъже да са уморени, дори обезверени. Зеленски има натоварен график от пътувания в чужбина и публични изказвания в ролята си на главен поддръжник на Киев. Залужни ръководи своята част от най-голямата сухопътна война в Европа от 1945 г. насам, в която възможностите на Украйна често се определят от това, доколко и колко бързо чуждестранните поддръжници искат да я въоръжат.

Междувременно признанието на Залужни, че "най-вероятно няма да има дълбок и красив пробив", може би е доста очевидно. Украинската лятна офанзива, макар и да нанесе несъразмерни щети на руските войски и способности, не успя да постигне очакваните териториални придобивки. Дните, в които най-верните поддръжници на Украйна с увереност очакваха, че нейните войски ще си върнат Мелитопол или ще си пробият път до брега на Азовско море, отдавна отминаха. Дори временната цел - пътният и железопътен възел Токмак - изглежда малко вероятно да бъде достигната, въпреки че е в обсега на украинската артилерия.

При тези обстоятелства изявленията на двамата "З" изглежда отразяват стратегия за балансиране на реалността с PR. Те трябва да признаят, че контраофанзивата е имала много по-малко впечатляващи резултати от изтъкваните и очакваните, като същевременно поддържат морала у дома. Проучванията на общественото мнение все още показват твърда подкрепа за Зеленски, както и за продължаване на войната до пълна победа. На практика обаче нещата не са толкова ясни. Със сигурност процесът на украинска военна повинност се налага да бъде все по-принудителен. Съществуват и опасения, че ако Москва успее отново да наруши значително енергийните доставки за Украйна тази зима, това може да доведе до политически отзвук.

В същото време двамата мъже преценяват как да запазят ангажираността и подкрепата на Запада, особено след като събитията в Близкия изток внезапно отнемат вниманието на медиите, обществеността и политиците. Един украински служител доста солипсистично измърмори, че "нито Хамас, нито Израел ни правят услуги".

Докато неотдавна линията на Киев беше "дайте ни повече и можем да спечелим бързо", сега тя се превръща в "дайте ни повече или това ще се проточи до безкрай". По този начин те се опитват да се възползват от опасенията, че конфликтът, който вече струва на Запада повече от 200 млрд. паунда само под формата на пряка помощ през първите 18 месеца, може да се превърне във "вечна война". (По ирония на съдбата това е и основна част от стратегията на Владимир Путин, който се опитва да пречупи волята и единството на Запада.)

В края на краищата, въпреки че Урсула фон дер Лайен може и да отхвърля твърдението, че на Запад има "умора от Украйна", италианският министър-председател Джорджия Мелони по-скоро пусна котката от торбата, когато, мислейки, че разговаря с представител на Африканския съюз, а не с двойка известни руски телефонни шегаджии, призна, че "има голяма умора... от всички страни", така че "наближава моментът, в който всички разбират, че се нуждаем от изход". Междувременно много официални лица в Съединените щати действат по "графика на Тръмп", опитвайки се да гарантират, че конфликтът ще бъде разрешен или че военната инерция ще бъде необратимо застъпена от Киев преди евентуална смяна на правителството там.

Използвайки идиома на своето минало в шоубизнеса, Зеленски признава риска: "виждаме, че веднага щом [хората на Запад] започнат да се уморяват, това става като шоу за тях: "Не мога да гледам това повторение за десети път". Неговата - и на Залужни - задача е да ни държи ангажирани.