Етична дилема – опасен пробив ли е създаването на изкуствени човешки ембриони?

Учени създадоха по лабораторен път изкуствени ембриони от човешки стволови клетки. В научно отношение това е революционен пробив, но в етично – представлява истинско минно поле, пише Дойче веле.

"Целта ни не е да създаваме живот", казва Магдалена Зерника-Гьотц - биоложката, която провежда изследвания със стволови клетки в Кеймбриджкия университет. Но онова, което нейният екип е създал, е твърде близо до изходния материал, от който по-късно би могъл да възникне нов човешки живот. Медиите го нарекоха “пробив в създаването на синтетични човешки ембриони”.

Почти по същото време друга изследователска група от Израел публикува съвсем сходни резултати. И двете групи от учени са успели да отгледат лабораторно човешки стволови клетки до модели, притежаващи характеристиките на 14-дневен ембрион. Никой не е успявал да постигне подобно нещо досега.

Етична дилема

Вече можем да пратим хора на Луната или на морското дъно, но твърде малко знаем за зараждането на човешкия живот. Причината е в това, че учените не могат да проучат основно този период от живота, без да навредят на изследваните ембриони. Затова и се работи активно по създаването на синтетични или животински модели, максимално близки до човека.

Синтетичните ембриони могат да помогнат на учените да проучат по-добре причините за спонтанните аборти, да се изследват генетични заболявания и вродени дефекти. Зерника-Гьотц отбелязва, че изследователската дейност на екипа ѝ цели да отвори „черната кутия“ на ранното човешко развитие. За мнозина обаче това звучи като експеримент на Франкенщайн.

Проблемът е, че за да бъде един модел наистина добър, той трябва да е възможно най-близък до оригинала. “Колкото по-близо сме до истински човешки ембрион, толкова повече се приближаваме и до някои етични граници, които в началото ни отблъскваха от тази идея”, казва Ханк Грийли, който е професор по право и етика в Станфорд.

В момента изследователите обясняват, че изходният материал, с който работят, не представлява човешки ембрион, макар и да е много сходен с него.

Моделите (все още) не са жизнеспособни

При по-внимателно вглеждане моделите имат много разлики с човешките ембриони, посочва Джеси Веенвлиет от Института „Макс Планк“. При тях например се прескача етапът на загнездването им в матката. Те не са и жизнеспособни.

При животинския модел вече е направена крачка напред: в началото на април изследователи от Шанхай са създали бластоиди от стволови клетки на маймуни и са ги имплантирали в матката на маймуна. Бластоидите са струпвания на клетки, които се образуват около седмица след оплождането на яйцеклетката. Маймуните са показали признаци на бременност. След няколко дни обаче спонтанно абортирали.

Правните аспекти

По отношение на правните регулации ситуацията е различна на много места. В Китай, Великобритания и Канада например е позволено да се правят изследвания на ембриони до 14-ия ден от възникването им. В други държави - като Германия, Турция и Русия тези изследвания са строго забранени. Във Франция и Бразилия няма краен срок за позволените изследвания.

Наличието на 14-дневен срок, който повечето страни спазват, е свързан с биоетичните препоръки на доклада "Уорнок" от 1984 година. След две седмици в ембрионалното развитие започва зародишното развитие.

Все пак от синтетични ембриони за момента няма как да се развие човек. Затова много учени смятат, че 14-дневното правило вече не е приложимо.

Закон за защита на ембрионите от миналото хилядолетие

В Германия правната ситуация е много по-сложна. От една страна, изследванията на ембриони са напълно забранени. Това се регламентира от Закона за защита на ембрионите, приет през 1990 година. В същото време има хиляди ембриони, които остават неизползвани при изкуствено оплождане. Те могат да бъдат унищожени или консервирани.

Вместо това в Германия е разрешено да се внасят ембрионални стволови клетки от чужбина. След това те могат да се използват за научни изследвания. Това е ясен знак за двойни стандарти  Учени  пледират в Германия най-сетне да се предприемат правни действия срещу забраната за изследвания с ембриони. Засега обаче никой не рискува да го направи.