С турския ни внушават, че сме дуалистична държава!

Прав е Волен ама кой ще го чуе.....бай Тошо ги беше вкарал в пътя но уви по начетените отидоха в Турция и се устроиха а ....да не казвам какви останаха или се върнаха защото там няма парцуца,няма мързел...ха ха не ги посрещнаха с отворени обятия а напротив...''обиждаха ги'' на границата. отговор Сигнализирай

До-2.Браво бре,това го знаят много-малко хора. отговор Сигнализирай

Семейство осъди държавата заради полицейско насилиеСъдът по правата на човека в Страсбург осъди България заради неразследвано и безнаказано полицейско насилие от 2004 г. Държавата ще трябва да изплати на семейство от Бургас 14 500 евро обезщетение и да поеме 2500 евро за разноски по делото.За решението на съда съобщи един от най-известните правозащитни адвокати у нас Михаил Екимджиев, който е участвал в защитата на пострадалите, съобщиха "Правен свят" и Mediapool. Информацията беше разпространена и от Българския хелзински комитет.На 17 февруари 2004 г., около 13 часа и 15 минути, в дома на Александър и Живка Христови в Бургас нахлуват въоръжени и маскирани служители от тогавашната Национална служба за борба с организираната престъпност (НСБОП). Причината - Христов е заподозрян като подбудител и помагач за фалшифициране на валута (през март 2007 г. той е осъден на 6 г. затвор).Въпреки че при ареста мъжът не оказва никаква съпротива, той е повален на земята и ритан пред очите на съпругата му, 5-годишната му дъщеря, тъщата и съседи. Един от антимафиотите дори опира дулото на пистолет в главата на плачещото момиченце и му крещи да замълчи. Когато майката опитва да защити детето си, служителят на МВР опира пистолета във врата й и нарежда да го накара да млъкне. Антимафиотите претърсват два часа жилището без да кажат какво търсят и без да покажат разрешение от съдия. Не откриват нищо. Христов е задържан под стража до 20 май 2004 г. Междувременно съпругата му подава сигнал в Сливенската военна прокуратура за полицейското насилие и нарушенията на закона по време на ареста. В жалбата си Христова пише: "Виждайки всичко се опитах да защитя детето и съпруга си от зверството на тези хора, след което пистолетът беше опрян в моето гърло придружено с крясъци: "Млъкни или ще те убия и изведи това дете оттук, накарай го да млъкне". Тези действия се извършваха от един от мъжете. Беше синеок, с руси мустаци. По принцип никой не се представи. После взех детето, той се наведе, при което пистолетът падна до главата на съпруга ми, който лежеше повален на земята. Пистолетът беше зареден..."Последователно Сливенската военно-окръжна прокуратура, после Военно-апелативната прокуратура и Върховната касационна прокуратура отказват да образуват наказателно производство. Нито една от тези инстанции не разпитва свидетелите на полицейската акция нито съседите, нито тъщата на Христов, нито дори самия него. Единствените разпитани са един полицай и следовател, който твърди, че е пристигнал след ареста и не е видял никакви белези на насилие. Европейските магистрати обаче установяват нарушение на забраната за нечовешко и унизително отношение, защото оплакванията за малтретиране не са били разследвани адекватно констатация, която Европейският съд прави почти по всяко дело за полицейско насилие срещу България, коментира Екимджиев. "Държавата не е изпълнила задължението си да осигури при всяко оплакване за нечовешко и унизително третиране ефективно разследване. 19 години след ратификацията на конвенцията, България не е криминализирала проявите на нечовешко и унизително третиране, които причиняват само психически травми", се казва още в решението на съда. По повод шока за 5-годишната дъщеря магистратите намират, че в българското законодателство има празнота за причинените психически травми. Съдът отбелязва още, че както по други дела срещу България, в които са замесени служители от спецзвена, полицаите не са били идентифицирани и разпитани, тъй като са били с маски. Магистратите в Страсбург изразява сериозни резерви относно използването на маскирани и въоръжени полицаи, особено при арест в семейна обстановка, където въоръжената съпротива е почти напълно изключена.Това изцяло се отнася и до казуса в Кърджали от миналата година със семейство Мустафови, казва още адвокатът. През май, след повторната проверка на случая, назначена от Върховната касационна прокуратура, четирима полицаи бяха обвинени в силово нахлуване в чужд дом, като един е разследван и за нанасяне на лека телесна повреда на дъщерята. отговор Сигнализирай

ААаа ами тази с английски немски или руски?кой не владее поне един от тези ?не дуалистична ами не знам колко ефенди,айде да не се обиждаме отговор Сигнализирай

Избирателите ни са 400 000 повече от жителитеИмащите право да гласуват за кмет и общински съветници се оказаха с над 400 000 повече от реално живеещите в България.Това показа проверка на "24 часа" в избирателните списъци и данните от последното преброяване на населението. Според предоставена от ГРАО информация имащите право да гласуват на местните избори на 23 октомври са 6 514 917 души, а на президентския вот същия ден - 6 933 748.По данни на НСИ от преброяването реално живеещите у нас граждани над 18 г. обаче са около 6 085 000."24 часа" се опита да установи на какво се дължат многото мъртви души в списъците, които може да се окажат решаващи за избора на президент. Защото за да бъде определен държавен глава на първи тур, трябва да са гласували повече от половината от имащите право на глас и за победителя да са пуснати над 50% от всички бюлетини.Според новия Изборен кодекс списъците се съставят по постоянен адрес на избирателя. Те включват лицата над 18 г., като от тях са извадени 7430 лишени от свобода и близо 7000, поставени под запрещение, тъй като имат умствени увреждания.Освен това съгласно чл. 56 от Изборния кодекс от списъците за президентските избори трябва да бъдат заличени и имената на гражданите, които са заминали извън България 2 месеца преди изборния ден и не са се завърнали до предаването им в ЦИК. Това става чрез подадена от МВР информация за напусналите страната.Изненадващо от ГРАО обаче съобщиха, че не са получавали подобни данни от вътрешното ведомство и съответно не са заличавали избиратели.На въпрос защо не са спазили изискването на Изборния кодекс от МВР разясниха следното: "В изпълнение на Регламент/ЕО/ 562/2006 на Европейския парламент и Европейския съвет в МВР е създадена организация, с която се осигурява свободното пътуване и пребиваване на граждани на държави - членки на ЕС, и техните семейства в рамките на съюза. Българските граждани като граждани на ЕС подлежат на "минимален граничен контрол", описан в регламента, като проверките се осъществяват по метода "анализ на риска".В този смисъл те не можели да дадат категоричен отговор дали едно лице е извън България.В избирателните списъци за местните избори също има сънародници, които от години са в чужбина. Съгласно чл. 64 от Изборния кодекс в тях пък трябваше да бъдат заличени всички избиратели, които през последните 6 месеца преди вота имат настоящ адрес в чужбина. Оказва се обаче, че това също не е направено, тъй като масово тръгващите зад граница не информират за това общината.Единственият вариант подобна информация да бъде набавена е при подмяна на документи за самоличност. Ако обаче такава не е правена през последната половин години, заличаване също е невъзможно. Затова и стотици сънародници зад граница продължават да имат право да избират български кметове и общински съветници, макар по закон това да не би трябвало да е възможно.В редакцията получихме имейл от А. А. от Барселона, която разказва, че на 26 септември е изпратила заявление до българското посолство в Мадрид с искане да участва в изборите за български президент и вицепрезидент в секция в Испания. С изненада обаче не видяла името си в публикуваните на сайта на МВнР на пожелалите да гласуват зад граница български граждани. Още повече се учудила, че продължава да фигурира в избирателните списъци във Видин, когато проверила по ЕГН в сайта на ГРАО къде е разпределена да гласува.Сънародник, който от 1993 г. живее във Великобритания и след подадено заявление е разпределен да гласува за президент в секция в Лондон, продължава обаче да стои в избирателните списъци за местна власт в София.Заради голямото разминаване на избирателните списъци с данните от преброяването ПП "Общество за нова България" се обърна към ЦИК с молба да разясни кои сведения за избирателите са верни. В жалбата си до изборните надзорници те посочват, че по данни на НСИ населението на Велинград е 40 707 души, а в избирателните списъци на общината има 45 108.Говорителят на ЦИК Бисер Троянов обясни, че имащите право на глас са включени в подготвените от ГРАО списъци и данните от преброяването нямат отношение към вота. Комисията била запозната с невъзможността на МВР да предостави информация на заминалите в чужбина, които да бъдат заличени от избирателните списъци, но не е вземала решение по въпроса. отговор Сигнализирай