Изборът в неделя – Доган или Борисов

ГАТАНКАКОй е по-*** от Боко Тиквата?Отговор...целият български народ отговор Сигнализирай

БОЙКОВА НАРОДНО-МИЛИЦИОНЕРСКА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ : Тази вечер на стадиона щяха да бесят агенти на Престъпната банда, обвинени в саботаж и заловени лично от Б.Б. Бесенето ставаше веднъж месечно. Беше опияняващо зрелище и винаги завършваше с грандиозен концерт на знойните фолк-диви и пищни чалга-мадони. Децата вечно вдигаха врява да ги водят. ГЕРБ превръщаше децата в неудържими, безграмотни, свирепи зверчета. Те боготворяха ГЕРБ и Б.Б.: Парадите, знамената, униформите, походите по стъпките на Б.Б., излетите до историческите места, свързани с Б.Б., посещенията в Дома-музей в Банкя и особено в Музея на великата мутренска съпротива, рапортите и клетвите за вярност пред паметниците на Б.Б., химните (особено За теб, Б.Б.!, Най обичаме да мразим!, Шут в муцуната!, Да вдигнем хиляди бесилки!, Искам да съм мутра!, Б.Б., размажи ги!, Елегия за прасето Боко, както и класическите хитове Небесна лъчезария, Б.Б., дай газ!, Б.Б., ти си пич, Б.Б. суперсвръхгерой, Б.Б прави вятър), ученията с пожарникарски шлангове, снимки с пра-пра-пра-правнука на кучето Борко, скандирането, долнопробната, жизнеутвърждаваща чалга, обожествяването на Б.Б. за децата всичко това беше славна игра. Цялата им детска жестокост се насочваше срещу враговете на ГЕРБ и Б.Б., срещу предателите, вредителите, саботьорите, мислопрестъпниците. Хората се страхуваха от собствените си деца. И с пълно основание не минаваше седмица, без по телекрана да покажат хвалебствен репортаж за някакъв малък подслушвач доносник, предал родителите си на Полицията на мисълта. Това не бяха обикновени деца. Това бяха необикновените деца на ГЕРБ. Това бяха мутантите на ГЕРБ отговор Сигнализирай

Абе вие ще се осъзнаете, обаче ще е късно! отговор Сигнализирай

Никаква новина не е, че изборът в неделя е Доган или Борисов, надявам се българите да гласуват отговор Сигнализирай

Вероятно за пръв път изразът възродителен процес е официално използван от секретаря на ЦК на БКП и бъдещ министър-председател Георги Атанасов в доклад, изнесен на съвещание на партийно-държавния връх от 18 януари 1985 г. Кампанията е видяна като исторически акт, с който се заличава последният белег на турското робство върху снагата на нашия народ, а самото преименуване е оруеловски наречено възстановяване на българските имена[5]. Същевременно се българизират последните две периодически издания на турски, спират се радиопредаванията на същия език, продължава премахването на турски топоними и т.н. Ако обаче преименуването на помаците от началото на 70-те е успешно скрито от международната общност, възродителният процес не остава без отглас. Ситуацията особено се усложнява от факта, че в случая съществува и съседна държава-майка. отговор Сигнализирай