А сега накъде – още по-зле, отговори си БСП

"А сега накъде - още по-зле". Така червената депутатка Корнелия Нинова обобщи Националната програма за реформи, по която имаше разискване в парламента.

Тя отбеляза, че актуализираната национална програма за реформи е рестриктивна към бизнеса, антисоциална за хората и прокризисна за България.

Според левицата програмата не гарантира икономически растеж и приток на чуждестранни инвестиции, а данните за развитието на икономиката през януари и февруари 2012 г. са тревожни и показват риск за бюджетното изпълнение. 

"В нея има само две положителни неща – пенсионната реформа и строежът на  магистралите", отбеляза Нинова.

"Философията на пенсионната ви реформа е работи и умри. Министър-председателят съобразява строителството на автомагистралите с размножителния период на костенурки и червеношийки, но не ги съобразява с факта, че по тях не пътуват камиони и ТИР-ове, защото няма работеща икономика.

Не ги съобразява и с факта, че по тях няма да пътуват българи до морето и обратно, защото нямат пари за почивки. Извън тези две "постижения" на ГЕРБ националната програма за реформи не предлага никакви реформи", скочи червената депутатка.

Лидерът на ДСБ Иван Костов също смята, че няма радикална промяна в нито една от ключовите публични сфери на страната.

"Ако има реформи, след няколко месеца ще има резултати, ще има ефект. Къде е ефектът? Няма ефект, няма реформи", заяви Костов.

В отговор шефът на бюджетната комисия в парламента Менда Стоянова посочи, че по данни на Еврокомисията  11 държави през 2012 година ще изпаднат в рецесия.

"На този фон България се представя изключително добре и е сред страните с устойчив икономически растеж", отбеляза Стоянова.

"Бюджетната позиция на България през изминалите месеци се подобрява спрямо предходната година", каза вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков в края на дискусията.

Той прочете някои от заключенията на МВФ, чиято техническа визита в България приключва днес. Сред изводите на фонда са че "разумните и решителни политики и силните буфери осигуриха устойчивост на България по време на световната криза", "реформите за повишаване на събираемостта на ДДС дават заслужаващи поздравления резултати", "неотдавнашната пенсионна реформа ще донесе значителни икономии от четири процента от БВП
в средносрочен план".

"Тези изводи не означават, че всичко е розово, но от гледна точка на фискална, банкова, бюджетна политика България е една от малкото страни в ЕС, която засега се справя добре", коментира Дянков.

Той обаче отбеляза, че остават много предизвикателства пред България. Според него националната програма за реформи няма краткосрочен или антикризисен план, а има дългосрочна визия.

По думите му се предвижда по-голяма част от реформите, над 70%, да бъдат изпълнени до 2015 г., като работата вече е започнала по 3/4  от тях.

В крайна сметка Народното събрание задължи правителството при последваща актуализация да докладва за изпълнението на мерките, заложени в Националната програма за реформи.

Предвижда се Министерският съвет да докладва за изпълнението на мерките предимно в областта на фискалната политика, електронното управление, енергийната ефективност, административната реформа, както и реформата в системата на здравеопазването и образованието.

Приетото решение беше внесено от ПГ на ГЕРБ във връзка с разискванията по питането на народните представители от Коалиция за България Пламен Орешарски и Корнелия Нинова към вицепремиера
и министър на финансите Симеон Дянков относно Националната програма за реформи.