ГЕРБ=Група за етапно разграбване на България, разчете БСП

Крадеца вика "дръжте крадеца" хахахахааа отговор Сигнализирай

забележителнитеявления тая седмица: в. "Галерия" като конкурент на в. "Уикенд" и президентът Желев в Берлин с твърдението, че само в Полша и у нас имало самоорганизиранодисидентскодвижение. Пред тях бледнеят и Бойко Борисов в Париж, и Силвио Берлускони в София, че и Георги Първанов в класацията на секси политиците. Тъй като нещата с вестника са ясни при бегло прелистване, по- интересен е оплетеният въпрос с дисидентство. Той ще се разчепква при юбилейнатагодишнина от пленума на ЦК на БКП от 10 ноември 1989 г., поради което са нужни няколко разхвърляни уточнения откъм нашия опит в тюрлюгювеча на прехода и прясното, новече вкиснато членство в ЕС. Най-напреддисидентството не е инакомислие, както наивно се обяснява и още по-наивно се твърди, че може да се организира. Мисленето е занимание самотно и не подлежи на организационенконтрол, макар да се контролирамедикаментозно,медийно и пр. По- точно е да се каже, че дисидентството е само инакоречие, както бързо се разбира, след като някои от т. нар. дисиденти влязат във властта или се увъртят в прислугата й. Поведението им не се различава от онова, срещу което те по принцип героично се борят, когато искат всички да мислят правилно като тях. Героизмът е толкова по-екзалтиран,колкото по-близка е победата като вход към властта. Така е било винаги, така бе и у нас. Дисидентите се разроиха, след като стана сигурно, че комунизмът си отива по причини, посочени най-ясно от Маркс - именноикономическите.Затова късните дисиденти приличат на следдеветосептемврийскитеактивни борци, за които пък вървят думите на Ботев от по- далечни времена: "Че как удържахте тоя народ да не скочи досега на врата на тирана". С тях той се обърнал към един от т. нар. "апостоли", когато видял, че никой не посреща четата, камо ли да вдига въстание. Понеже това ги уязвява някак подсъзнателно, днес най-храбритедисиденти наричат Ботев "терорист", а Маркс - "убиец". Разбира се, в условия, когато безнаказано може да се тиражира всяка простотия под маската на гражданска смелост. Тази позволена смелост подсилва илюзията както за чиста съвест, така и за публична известност. Това бе добре оттренирано още през "тоталитаризма",когато дисидентството като инакоречие цъфтеше. То се практикуваше най-вече от словоохотливиразказвачи на смешките, които ТодорЖивков обичаше да слуша и пуска сред подбрана публика: писатели, артисти, журналисти, певци, учени и спортисти. До днес те веселят масите предимно с приказки. Далеч назад в общественото и партийнотосамосъзнание бяха останали сериозните опити за съпротива срещу режима. Но дори и тези, които понякога се напомняха с горяните, Горуня, ген. Анев или групата на Кофарджиев, съвсем не засягаха устоите на социализма и привичния за обществотоколективизъм,почиващ на единомислие. Те се насочваха най-вече срещу неправилните, погрешни и в последнасметка личностно- субективни избори на кадри. Внесено с перестроечниясъветски печат, дисидентството стана източник на увереност, че "кроме такой партии, есть много таких людей", които могат да я променят, а с нея - и обществото, когато заговорят едно и също. Прочее утре ще има един конгрес, на който пак тъй храбро ще се дисидентсва И пак ще се търси правилният вожд, без да се мисли за друго. Дотолкова БСП си остава развъдник на дисиденти, какъвто бе и БКП. Представата обаче за истинските хора ще е непълна, ако не се обвърже с тая за истинския човек. Тя има призрачното си място пред някогашния царски дворец в центъра на София, който - чудно защо? - така и не бе реституиран на Симеон Сакскобургготски. Тук винаги трябва да се припомня, че в Европа нашата столица бе втората, в която вечният живот на най- правилната идея се онагледяваше с мумията на човешкото й въплъщение. И ако вечността в Москва надхвърли към 1989 г. своята 65-годишнина, софийската бе по- млада - от смъртта на Димитров бяха минали едва 40 години. Да бяха поне 45, току- виж стигнали за националния гений да извади от чекмеджетата нещо сравнимо поне с "Един ден на Иван Денисович". То бе заместено със "Задочнирепортажи от България". Както и по турско, дисидентството се оказа въздействащо като вносна стока. Естествено, под надзора на службите за сигурност, които обгрижваха част от дисидентите с някой и друг хонорар. Това се знаеше още преди да заработи комисията по досиетата, но бе извинимо, тъй като особената обществена оптика откриваше хладния ум и чистите ръце най-вече сред кадрите на ДС. Тая пионерска митология не бе чужда и на дисидентите Някои от тях дотам се предлагаха на "органите", че те трябваше кампанийно да отблъскват доносите, идващи от съвестни пазители на строя и общочовешкия морал. Това създаваше чувството за вредителство спрямо идеалите на човечеството и затова най-смелитеадресираха доносите си направо до Живков. Когато се разбра, че и той е против социализма, доносите тръгнаха към Горбачов. Така късният социализъм, основан на тайна гласност и разрушаващопреустройство,доукрепи нагласата за пряко отношение към всевластно лице, от чиято намеса зависи решаването на какъвто и да е проблем - от откраднатитекомшийски тараби през възможността за ефективна подготовка на световна революция до изход от икономическа криза. Та не се чудете, че Бойко Борисов и т.н. Иначе какво е дисидентство, ще станенай-ясно с примера от идната седмица. В Прищина на откриването на собствения си паметник щял да ходи самият Клинтън. Живков, ако гледа някъде от небесните селения, с право ще пусне прословутия си смях, който така дразнеше и дразни нашите официални дисиденти. Милите, те ще гледат на случката в Косово с разбиране и няма да се възмущаватчак толкова. Къде по- възмутително е поведението на Вацлав Клаус, който ще се тутка да подписва Лисабонския договор. Тук всеки истински дисидент ще пророни сълза за Варшавския договор, който улесняваше и трудните политически решения, и проявата на вечно будната съвест с танкове в центъра на Прага. Снимка: Иван Григоров Тази седмица в Берлин на форум, посветен на 20- годишнината от промените в Източна Европа, д-р Желю Желев заяви: "Само в две страни от източния блок имаше организиранаантикомунистическаопозиция в навечерието на Голямата промяна от 1989 година - Полша и България". За да убеди германската публика в това напълно непознато й твърдение, Желю Желев представи подробнодисидентскитеорганизации,създадени през 1988/1989, като Независимотодружество за защита на правата на човека, Клубът за подкрепа на гласността, "Екогласност". На снимката - декември 1989 г. втори митинг, организиран от Независимотодружество за праватана човека. Желю Желев и Христофор Събев. отговор Сигнализирай

Въпросът отредактиран от гербаджийските еничари предатели при несъбиране брой гласове за валидност зачертава развитието на ЯЕ в БЪЛГАРИЯ!Какво развитие може без изграждане на нови мощности,къде ще работят специалистите изхвърлени заради предателството да се закрият 1760мгв. изплатили се и работещи само на печалба блокове!Истината е,че герберите искат да харижат АЕЦ на вашингтонските сатрапи!Справка първата им програма за приватизация която скриха!Това е истината! отговор Сигнализирай

Има ли политик да не крадец и масон?Къщата на СтефанСавов. Така е известнаи до днес красивататриетажна постройкана ул. Врабча 9,въпреки че през дълголетния животнейните притежателии обитателимногократно са сесменяли. Сградата еиздигната през 1921 г., а нейният първисобственик и обитателе Андрей Ценков.Автор наархитектурния проекте Никола Лазаров, дипломант на Еколспесиал е женералдаршитектюр вПариж. Синът накарловския занаятчияИван Лазаров, обесен като сподвижник наЛевски, проявява ощепрез студентскитегодини невероятнитеси заложби и е отличенс грамота за големи творчески постижения.Неговото име езаписано подпроектите на около140 сгради в различниградове на България. Най-известните средтях са дворецътВрана, Съдебнатапалата, Турскаталегация... Сградата наул. Врабча 9, която по-късно ставапритежание наизвестната фамилия Савови, епостроена в стилбарок и се отличава отоколните къщи сбогатата си украса -каменни женски глави,изваяни върхуфасадата, корнизи, разнообразени спластики, балкони соригинални метални икаменни парапети.Първият етаж някога ебил приемен салон, кабинет и трапезария.На втория са сенамирали спалните исервизнитепомещения.Бъдещият финансов министър вероятнозакупува пищнатапостройка в близост дозлатните кубета нахрама АлександърНевски, подпомогнат и от баща си. Коренитена заможната фамилияСавови тръгват отВраца. Истинскивъзрожденец инепоправим родолюбец, СтефанакиХристов Савов, бащатана Димитър Савов,предиОсвобождението есекретар на Врачанскияреволюционенкомитет, основан отВасил Левски. Задейността си той еарестуван, но издържа стоически наизтезанията в турскиязандан. Излязъл насвобода, СтефанакиСавов се включва вБотевата чета. След Освобождениетопредприемчивиятбългарин откриваадвокатска кантора вродния си град. Бързоуспява да натрупа завидно състояние,както и да влезе вобществено-политическия животкато член наЛибералната партия. От 1884 до 1913 г. тойнеколкократно еизбиран за депутат.Синът му ДимитърСавов е роден през1887 г. През 1910 г. завършва търговски ифинансови науки в Берлин, аслед товатрупа знания пополитикаи икономика в Париж Солиднотообразование,придобито задграница, му дававъзможност за бързакариера. От 1919 до 1944 г. Савов е член науправителните съветина БНБ, на банкитеБългарски кредит,Съединени българскибанки, Френско- българската банка замеждународнатърговия. Влиза и връководството наиндустриалнитеакционерни дружества Пирин и Карловит,на застрахователнитедружества Балкан иОрел, на Българскоминно и металургичнодружество. В биографията му евписано ипредседателскотомясто на Софийскататърговско-индустриална палата, а след това наБългарскиянационален комитетпри Международнататърговска камара вПариж. Димитър Славов През 1938 г. е избранза народенпредставител вДвадесет и четвъртотообикновено народносъбрание, а през 1944 г. влиза в кабинета наИван Багрянов катоминистър нафинансите (1.VI.1944 -2.IX 1944 г.). Тритемесеца в изпълнителната властго нареждат в списъкана виновниците заизвършени спрямобългарския народпрестъпления от 1 януари 1941 до 9септември 1944 г..Според народнияобвинител НиколаГеоргиев министърътна финансите Савов е прекъснал всякаквивръзки с Германия, нокато масон той еслужил на интереситена световната ложа итова го прави твърде опасен. Народният съдго осъжда на 15години лишаване отсвобода, 20 - отграждански права,глоба в размер на 1 милион лв. иконфискация наимуществото му, средкоето е и фамилнатакъща на ул. Врабча 9. Димитър Савов е интерниран в ГорниДъбник, а след това еизпратен в концлагерав Белене, къдетодочаква смъртта си.Едва през 1997 г. той е реабилитиранпосмъртно.Обременен фамилно спрозвището враг нанарода, бъдещиятлидер на Демократическатапартия Стефан Савовсъщо е изселен отстолицата. Въдворен ев село Босна. Цели 15години работи като редови строителенработник. След товастава един от най-добрите ни преводачиот испански език,заема председателскотомясто на асоциациятана испанистите вБългария, става членна УС на съюза напреводачите. отговор Сигнализирай

едните били Група за етапно разграбване на България, другите са БСП - Банда селяни и пенсионери .. !!!! Един дол дренки .. кво са се захапали ... и тях ги видяхме преди 4-5 години !!! същите *** !! ама и нагли отговор Сигнализирай