ГЕРБ=Група за етапно разграбване на България, разчете БСП

Всички политици са маскари.от 20 години разграбват България и унижават българите като са го довели до просешка тояга.в затвора всички присъствали в политиката в периода на прехода.как не се намери един свестен който не иска да краде но това е наказание което сами си прилагаме като не стачкуваме отговор Сигнализирай

Приетият през 1880 г.Закон за правото нарезание монети вКняжествотопредвиждафискалното счетоводство да севоди в левове,определяколичеството злато, сребро или мед в различните монети иограничава общотопарично предлаганедо 15 млн. лева.Левът има стойност,равна на тази на френския франк.Допуска сеизползването намонети, както на Латинския валутенсъюз, така и на други страни, коитодържавата приема поутвърдени от Министерството нафинансите курсове. [3] Въпреки че законътустановяватриметален стандарти че първитеотсечени монети самедни, на практика в обращениетопреобладаватсребърните монети.Основната причина затова е по-големият сеньораж, извличан от държавата отсребърните монетипоради трайноспадащия курс насреброто спрямозлатото в края на 19 век. В същото времеемисията на сребърнилевове е използваназа премахване отобращение насребърните руски рубли. В края на 1884г. парламентът дававъзможност да бъдатемитирани сребърнимонети за още 10млн. лева, като за тази цел са претопениголямо количестворубли в монети,събрани отдържавата катоданъци. През 1885 г. България седоближава допарично предлаганеот 7 сребърни лева наглава от населението(смятано от Латинския съюз заемпиричен оптимум),след което новитеемисии на сребърнимонети са прекратени до 1891 г.[4] През следващите 2год. правителствотои .Българскатанародна банка (БНБ)успяват окончателнода изтеглят от обращение рускитесребърни монети.Това става с известнизагуби, тъй като те саобменяни за левовепо курс, по-висок от пазарния, за да необезценят силночастните спестявания.Този процеспредизвиквазначителна дефлация,компенсирана визвестна степен семитирането налевови банкноти през следващите години.[5] Опити за въвежданена златен стандарт БНБ започва даемитира банкнотипрез 1885 г. Първатаемисия е сравнителномалка (213 хил. лева)и е зле приета от хората. Причина затова е кактонедоверието в новитехартиени пари, така излатното покритие набанкнотите, което създава значително ажио между тях и масово използванитесребърни монети.Основна цел на БНБпрез следващитегодини е да увеличидела на банкнотната емисия и постепеннода наложи в странатафактически златен стандарт, като количеството насребърните монетибъде намаленочувствително. Опит зазавършване на тозипроцес е направен през 1890-1891 г., нобанката започва дагуби златните сирезерви, а и срещасъпротивата наМинистерството на финансите, което сестреми към запазванена приходите отсеньоража насребърните монети.То емитира нови 8 млн. сребърни лева,като увеличаваажиото междузлатото и сребротопочти до нивата от преди 1887 г.[6] След този неуспехБНБ, ръководена потова време от Михаил Тенев, променя политиката си и през1892 г. получаваправото да емитирабанкноти, обезпеченисъс сребро, ноправителството блокира тазивъзможност. Въпрекисъпротивата на БНБ,опасяваща се от инфлация и нарастване наажиото,правителството на Стефан Стамболов емитира сребърнимонети за 5 млн. левапрез 1892 г. и за нови12 млн. лева през1894 г., за даизползва пълния сеньораж запокриване на бюджетния дефицит. Тези емисии сапоследвани от рязконарастване на ажиотои в опитите си да гозабави БНБ намалявазлатните си резерви от 12 на 2 млн. левамежду август и декември 1894 г.[7] След като през 1895 и1896 г. износът настраната нараства и еполучен значителенвъншен заем, през1897 г. е приет нов Закон за монетите вКняжеството. Тойпредвиждавъвеждане на златенстандарт ипостепенно извеждане насребърните монети отобръщение. Законътдава възможност направителството дапроведе тези мерки, когато прецени, че евъзможно, порадикоето те така и не саприложени напрактика.Следващите 2 год. са тежки за селскотостопанство итърговския баланс,ажиото се запазвависоко, а златнитерезерви на БНБ са незначителни, коетоправи въвежданетона златния стандарт невъзможно.[8] Със задълбочаванетона кризата в края на1899 г. БНБпрекратяваобменяемостта набанкнотите в злато и започва да емитирабанкноти съссребърно покритие, скоето и формално сеутвърждавафактическият сребърен стандарт встраната. Презследващите 3 год. саемитирани банкнотиза над 16 млн. лева,като основната част от тях е използваназа кредитиране направителството. Товапредизвиква новаинфлационна вълна инарастване на ажиото между златото исреброто, достигналов средата на 1902 г.рекордната стойностот 13,25%. В същотовреме големите емисии за пръв път вбългарската историядовеждат до масоваупотреба на банкнотив разплащанията в страната.[9] През 1902 г.правителствотополучава значителензаем от френскатабанка Париба, с който изплащаголяма част отзадълженията си къмБНБ. Това, както иподобрената общаконюнктура, довежда донамаление на ажиотодо 1,5% в края нагодината. Обмянатана златни банкнотисрещу злато е възстановена и презследващите годинибанката емитира всеповече златни левовибанкноти, които през1907 г. за пръв път стават повече отсребърните банкноти.През годините доначалото на Балканската война в България на практикафункционира системана златен стандарт,като ажиото междусреброто и златото еликвидирано и левът поддържа устойчивкурс спрямо валутитена Латинския съюз.Относителнатастабилност се дължина благоприятната международнаконюнктура исключването отправителствата наняколко външни заема.[10] Военната инфлация(1912-1919) Краткият период настабилност на лева епрекъснат от Балканските и Първата световнавойна, които предизвикват силнаинфлационна вълна.Още в началото на1912 г. е приетапромяна в закона заБНБ, с която за обезпечение набанкнотите се приемане само наличнозлато, но и вземанияот чуждиконтрагенти. Това създава рискове засистемата в случай надестабилизация навалутата, в която саденоминиранивземанията, но по това време подобнапрактика е въведенаи в много другистрани, което поставяосновата на златно- девизния стандарт, доминиращ в Европа през следващите десетилетия.[11] На 23 октомври (10октомври стар стил)1912 г. - дни следначалото наБалканската война,конвертируемостта на левовите банкнотив злато е отменена.Първоначално товасе приема катовременна мярка завремето на войната, но последвалитесъбития позволяватконвертируемосттада бъде възстановенаедва в края на 1920-те год. До края на Балканските войнилевът се обезценява с15%, но след техниякрай е временностабилизиран. Товастава с помощта на външен заем,отпуснат от австрийски банки на БНБ, и съссъздаването наКамбиален синдикатмежду БНБ и няколкоголеми търговскибанки, който провеждаинтервенции навалутния пазар,поддържащи курса на лева.[12] Касов бон на БНБ от 1918 година, използван като паричен заместител Влизането наБългария в Първатасветовна войнакоренно променянещата, тъй катоправителството финансира огромнитеси военни разходи сбанкнотна емисия,която нараствадесетократно между1915 и 1919 година. Възползвайки се отпромяната в законаот 1912 година,емисията еобезпечена до голямастепен с вземания в германски марки иавстрийски крони,които бързо губятстойността си в ходана войната. Ако през1913 година металното покритиена левовите банкнотие над 40%, през 1920година то спада до1,56%. По това времегерманската марка и австрийската кронаса в още по-тежкоположение спокритие съответно 1,43% и 0,38%.[13] В края на войнатавземанията на БНБ в Германия възлизат на 1 милиард марки, нопоради специфичнитеусловия на военнитеаванси тя не може даразполага свободно стях и те на практика са блокирани вгермански банки и саликвидирани от хиперинфлацията в Германия в началото на 20-те години.[14] За периода навойните стойносттана българския левнамалява около 14пъти. С минималнитезлатни резерви на БНБ и обезценката нанейните вземания вчужбина,единственотопокритие на леваостават вземания от българскатадържава, които напрактика санеликвидни. Презпървите години следвойната левът е силно нестабилен,като стойността му сепроменя значително,в зависимост отобщата конюнктура ифискалната политика. [15] След Първатасветовна война Първата световнавойна предизвиквазначителна инфлациявъв всичкиевропейски страни.След края на войната само Великобритания успява, с цената напериод на силнадефлация, давъзстанови златниястандарт придовоенното съотношение настойността на лиратаи златото. Българиядори не прави опит затова, а се опитва дастабилизира лева на новото муобезценено ниво,като фиксира курсаму към американския долар. Това е успешно постигнатоедва през 1929година, следотпускането на Стабилизационниязаем и реформиране на Българскатанародна банка. Таказа кратко в страната еустановен златно- девизен стандарт, като стойността налева е с фиксиранкурс към долара, ачрез него къмзлатото присъотношение 1 лев = 10,86956 mg злато. Голямата депресия, със силната дефлацияи натиска върхубюджетите, променякоренно световнатафинансова система.През 1931 година Великобритания, апрез 1933 година иСъединените щати, сеотказват от златниястандарт идевалвират валутите си. България, кактомного другиевропейски страни, сеопитва да избегнеоткрита девалвация,която би увеличила номиналната тежестна държавния дълг,но още през 1931година отменяконвертируемостта на лева в злато.[16] Макар формалнолевът все още да еобвързан с долара (аслед 1933 година сфренския франк),задължението на БНБ да обменя левове вчужди валути съсзлатно покритие епремахнато.Едновременно с товаса въведени силни административниограничения върхудвижението накапитали и вноса настоки. Презследващите години все по-голяма част отвъншната търговиясе осъществява чрезмеждудържавниклирингови спогодби. [17] През май 1935 годинапокритието набанкнотната емисияспада подопределеното съсзакон ниво от 33,3%, което подтикваръководството наБНБ да правиразлични счетоводниманипулации, за даприкрие реалното състояние на банката.Към края на годинататова се оказванедостатъчно изаконовоустановеното минимално покритиена емисията е намалено на 25%.[18] По време на войнаталевът претърпявасилна инфлация, катоза периода 1939-1945година паричнотообръщение нараства 14 път, а стойносттана лева пада 12 пъти.За да запази понеформалнопокритието на лева,от 1942 година правителствотозапочва да издавасъкровищни бонове(с номинал 8милиарда лева самопрез първата година), които се приемат зазаконно платежносредство. Това обачесе оказванедостатъчно и БНБтърси начини за скрито субсидиранена бюджета, а през1941 година е прието,че за обезпечение налева може да сеползват и неконвертируеми взлато валути.Банкнотната емисияпрез следващитегодини е обезпеченаглавно с германските задължения поклиринговатаспогодба, коитопредставляватдепозити на т.нар.клирингови марки в германски банки, скоито БНБ иправителствотонямат възможност даразполагат на практика. отговор Сигнализирай

няма по-нагли същества от бб и герб ,затова че са некадърни крадливи мутри Станишев е виновен отговор Сигнализирай

аКАКЪВ ГЕРБ БЕ НЕВИЖДАТЕ ЛИ КАКВА БЕДНОТИЯ И БЕЗРАБОТИЦА Е ПРИ ТОВА ПРАВИТЕЛСТВО ДА НЕ ГОВОРИМ З СКЪПИЯ ТОК БЕНЗИН И ХРАНИ ДА НЕ ГОВОРИМ ЗА НИСКИТЕ ЗАМРАЗЕНИ ПЕНСИИ И ЗАПЛАТИ.КОЛКОТО СЕ МОЖЕ ПО-БЪРЗО ТРЯБВА ДА БЪДАТ МАХНАТИ АКО МОЖЕ ПРЕДИ ИЗБОРИТЕ. отговор Сигнализирай

"Пенсионере", ти си вчелашно л...о!Един възрастен никога няма да употреби втръсналите от употреба три изречения за негромотни инфантили.Чети! Работи, за какво ти е главата, нямаш само ***! отговор Сигнализирай