Референдумът - грешните сметки за стягане на редиците преди избори

Въпросът за референдума е неясен, кампанията - вяла, не са конкретни и позициите на партиите, а избирателната активност изглежда непостижима. Така анализатори коментираха пред Dnes.bg предстоящото национално допитване с въпрос  "Да се развива ли ядрената енергетика в Република България чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала?".

„Не се забелязват институционални усилия за популяризиране на участието в референдума“, каза Антоанета Цонева, председател на УС на Института за развитие на публичната среда. Тя посочи, че не е ясно до какви управленски решения би довело гласуването и това е демотивиращо за участие в него.

По думите на Цонева все още не са ясни мотивите на премиера Бойко Борисов да призове симпатизантите на ГЕРБ да гласуват с „не“ на референдума, но според нея при всички случаи те са политически, а не експертни.

„Фронтално се излиза срещу БСП в компанията на другите десни. Има два ясни отбора, но това не означава, че има две ясни категорични цели по отношение на самия въпрос“, каза тя.

Поради сложността на темата обаче експертните аргументи няма време да достигнат до публиката, а и не се правят ясни усилия в тази посока, по-скоро се разчита на мобилизация на политически принцип „един отбор срещу друт отбор“.

Политологът доц. Александър Маринов посочи, че непоследователността и колебливостта на ГЕРБ е пословична тяхна слабост и тя не е от днес.

„През последните седмици неслучайни фигури от ГЕРБ заявиха че ще гласуват „за“, включително председателят на Народното събрание, и сега изведнъж лидерът на партията еднолично, без да има някакво партийно решение, казва точно обратното. Рискът на такъв вид еднолично управление е, че се получават големи конфузии“, каза той.

Според Маринов никоя от основните партии не печели от провеждането на референдума.

По думите му ГЕРБ за пореден път ще разколебаят електората си или това, което е останало от него. В същото време БСП не успяват да мобилизират периферията, която за тях е решаваща - те имат твърд електорат 16-17 %, на който са заковани.

Ако изключим противопоставянето между БСП и ГЕРБ, няма много ясни позиции къде се намират всички останали политически партии, техните избиратели по какъв начин ще гласуват и дали изобщо ще отидат да гласуват, коментира политологът Иван Начев. Той смята, че целта е да се провали референдумът и според него това си проличало още с дебатите около формулировката на въпроса.

И двамата политолози смятат, че питането е неясно и позволява интерпретации.

„Както е формулиран, този въпрос дава възможност за абсолютно всичко“, заяви Маринов. По думите му като бумеранг се връщат различните тънки сметки при формулирането на самия подход и въпроса към референдума. „Не изглежда да се потвърдят сметките, че провеждането на допитване по този въпрос ще даде някакви допълнителни изгоди на политическите партии от гледна точка на премерването на силите или стягането на редиците в предизборен план“, коментира той.

„При така зададен въпрос, всеки може да употребява резултатите политически и да извлича дивиденти от тях“, смята и Иван Начев. По думите му желаещите да отидат до урните намаляват с всеки избор, а при провал на националното допитване БСП и ГЕРБ имат удобни извинения. „Едните ще кажат - не можахме да получим подкрепа, но вие подменихте въпроса, а другите – хората не искат, защото подразбират, че става дума за „Белене“, коментира той.

Според Маринов не бива да се избързва от резултатите след гласуването да се правят категорични изводи за парламентарния вот. Освен че активността за избора за Народно събрание ще бъде много по-висока и готовността за ясен наказателен вот срещу управляващите ще бъде съвсем ясно насочена, смята той.

„Сега не е ясно кой кого и за какво наказва. Има много условности, които се засилват от факта, че почти никоя партия не е заела абсолютно ясна позиция или тези с ясна позиция имат да отговарят на много въпроси, свързани с миналото си“, коментира Александър Маринов.

Той заяви, че има основания да бъде питан лидерът на БСП Сергей Станишев като привърженик на проекта АЕЦ „Белене“ защо не го е реализирал в миналото при по-добра международна обстановка, когато нямаше криза.

Според Начев активността е предрешена, на практика няма някакви сериозни дебати и очевидно не се очаква резултат, който да доведе до решаване на казуса.

Антоанета Цонева пък се усъмни, че достатъчен процент от избирателите познават истинския въпрос, за да могат внимателно да наблюдават и да преценяват дали да дадат положителен или отрицателен отговор. Според нея не е реалистично да се очаква до урните да отидат поне 4 345 450 души, колкото на последните парламентарни избори, за да е валиден референдумът.

Така остава хипотезата парламентът отново да разглежда въпроса за строителството на нова ядрена централа, ако 20 % от хората с право на глас отидат до урните и 50 % от тях гласуват с „да“ на 27 януари.

„Кампанията за референдума е крайно вяла, за да може да въвлече високо участие, аргументите са изключително смътни, неясни. Участниците в дебатите, доколкото те се случват, се замерват с числа и взаимни обвинения. По този начин публиката не би могла да се чувства сигурна в своите преценки, много повече може би ще се следва политическата принадлежност при предпочитанието на единия или другия отговор“, посочи тя. 

Веднъж вече вотът на гражданите е подменен, защото подписи са събирани под предишния въпрос, коментира Иван Начев. Според него още от самото начало целта на ГЕРБ е била да провали референдума и ако в крайна сметка въпросът отиде в Народното събрание, да бъде неглижиран.

Начев заподозря и че става въпрос за опит за преразпределяне на енергийното пространство в България и за това кой да влияе на целия този процес - дали структури, близки до ГЕРБ, или до БСП.