Смолян и Северозападна България с привилегии при еврофондовете

Изоставащите региони в България ще получат специално отношение при усвояването на еврофондовете през новия финансов период на ЕС. Това съобщи вицепремиерът Зинаида Златанова при представянето на Споразумението за партньорство на България с ЕС за следващия програмен период - основният документ, в който е разписано как ще се управляват евросредствата от 2014 до 2020 г.

Златанова посочи, че с привилегии ще ползват област Смолян и Северозападна България. Ще се приложи пилотен модел за водено общността местно развитие, уточни тя, но отказа да посочи дали към тези райони ще бъдат насочени определени суми от евросредствата.

Преди седмици от областният управител на Смолян предложи на Министерски съвет районът да бъдат включени в модела, който позволява проектите в изостаналите области да получават повече точки при оценяването на проектите по различните програми. За да има интегрирани териториални инвестиции, трябва да се изготви стратегически документ за тях и да има орган за управление, стана ясно на дискусията.

Златанова коментира, че Споразумението трябва да осигури ефективност на инвестициите, като областите за интервенция са обосновани с икономически анализ. Планират се по-облекчени процедури, които ще позволяват изпълнението на комплексни проекти.

Кохезионната политика вече не е само инструмент за преодоляване на различията, а и инструмент за солидарност. "Трябва да се осигури синергия между еврофондовете още на етап програмиране, защото през новия период ЕС е силно ориентиран към резултатите и ефекта от направените инвестиции", обясни тя.

Вицепремиерът уточни, че е късно да се направи една държавна агенция за управление на европейските средства, както предлагат от КНСБ, тъй като при смяната на правителства и временната липса на парламент е било изгубено времето за подготвяне на съответното законодателство.

До май 2014 г. трябва да бъде приета Стратегията за висшето образование, а здравеопазването ще ползва еврофондовете, само ако започне оптимизация. За целта трябва да има план до края на годината, стана ясно на дискусията.

България като цяло ще бъде най-бедната страна в ЕС по отношение на БВП и покупателната способност на населението и през 2020 г., изчисли Димитър Бранков от БСК.

Изпълнителите на проекти се затрудняват от неопределеността, която произтича от налагането на финансови корекции след одити от различни органи. Така един бенефициент никога не знае каква част от средствата ще получи реално, заяви на дискусията Милена Ангелова, главен секретар на Асоциация на индустриалния капитал.

Тя допълни, че за общините това води до риск от фалит, същото е положението и бизнеса. Затова от работодателската организация предлагат да се създаде гаранционен фонд за финансовите корекции. От АИКБ настояват и за бърз и ефективен съдебен ред, по който да си търсят правата бенефициентите. Сега административният съд не разглежда корекциите, а едно гражданско производство продължава с години, припомни Ангелова.

Работодателите предлагат още през следващия програмен период да не се допуска преразпределение на средствата между различни направления на оперативните програми.

Последният вариант на Споразумението е изпратен в Брюксел след приемането му от МС през август, уточни Златанова.

България ще преговаря с ЕС, за да може от европрограмите да бъде заделена „някаква сума” при извънредна вълна от бежанци, съобщи още вицепремиерът.

Още икономически новини четете в Investor.bg

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.

Добави ни в предпочитани източници в Google

→