БСП и ГЕРБ на равна нога (16.9% -16.5%)

Катастрофиралото обществено доверие води до срив в подкрепата за всички основни политически сили, твърдят в свой анализ за октомври от социологическа агенция "Алфа Рисърч".

БСП и ГЕРБ застават на практически равни позиции – съответно 16.9% и 16.5%.

Реформаторският блок се радва на подкрепата на 6.4%, следван по петите от ДПС (6.1%).

Нараства убедеността на мнозинството от анкетираните, че най-добрият изход в настоящата ситуация са предсрочните избори (78%), допълват от агенцията.

БСП

Според социолозите подкрепата за столетницата спада последния месец от 17.9% до 16.9%, а ерозията започва да засяга и социалните слоеве, които формират ядрото на нейните симпатизанти – жители на малките населени места и най-възрастните поколения. Негативна е тенденцията и в одобрението за лидера Сергей Станишев, което намалява от 25% на 23%.

ГЕРБ

Поведението на ГЕРБ през последния месец също води до загуба на привърженици – от 17.1% на 16.5%. Значим е отливът на подкрепа за парламентарната опозиция в столицата и особено – сред студентите. Доверието към Бойко Борисов също следва характерния за почти всички политически лидери тренд надолу - от 28% на 24%, и се доближава до това на прекия му опонент Станишев, пресмятат от "Алфа Рисърч".

Реформаторският блок

Негативната тенденция не оставя незасегнати и по-малките партии. Реформаторският блок запазва третата си позиция, но демобилизация се наблюдава и сред неговите симпатизанти. Електоралният потенциал на реформаторите намалява до 6.4%, като стабилните му позиции са най-вече в столицата.

ДПС

Подкрепата за ДПС се запазва устойчива – 6.1%, въпреки спадът в рейтинга на лидера му Лютви Местан (12%).

Атака

Единствено националистите на Сидеров избягват негативните тенденции от последния месец. И партията, и лидерът й успяват да си върнат част от изгубеното през лятото доверие. Подкрепата за партията нараства от 1.6% до 3% от общия брой избиратели, а одобрението за лидера й от 5% на 7%, показват анкетите на социолозите.
Изследването твърди, че националистите извличат дивиденти не от парламентарното си поведение, което продължава да търпи все така остри критики, а от радикалните си позиции по чувствителния за обществото въпрос с бежанците.

НФСБ

Общият си потенциал от 2.6% запазва и другата националистическа формация НФСБ.

Най-значим ръст през октомври (от 34% до 40%) бележи отказът от участие в избори. Нежеланието за гласуване изразява не само ниското доверие към партиите, но и убеждението на хората, че крепейки сегашното управление, задълбочават политическата криза в страната.

За четвърти пореден месец доверието към правителството пълзи надолу, като вече достига 19%. Така, то слиза под психологическата бариера от 20 на сто и под електоралния потенциал на поддържащите го политически сили БСП и ДПС. Отрицателните оценки нарастват до 49%, показват още данните на "Алфа Рисърч".

След тримесечен период на стабилизиране на личния рейтинг на министър-председателя Пламен Орешарски на около 30 на сто, през септември той бележи рязък спад надолу. В момента, с 24% положителни и 48% отрицателни оценки, действащият премиер има по-ниска популярност от своя предшественик Бойко Борисов в края на неговия мандат.

Президентът Росен Плевнелиев също губи шест процента от личния си рейтинг и в момента позитивните оценки за дейността му се изравняват с отрицателните (29% : 29%). Най-негативно към него са настроени симпатизантите на БСП и Атака. Положително отношение към президента запазват привържениците на десните партии и ДПС.

Парламенът остава с критичните 11% доверие, но трупа нови, почти 10% недоверие.

Относително най-слабо засегнати от ерозията на доверието са българският еврокомисар Кристалина Георгиева и националният омбудсман Констатнин Пенчев. И двамата запазват позитивен рейтинг, но и при тях е налице спад от около 5%. Кристалина Георгиева се ползва с 40% доверие и 21% недоверие, а Пенчев – с 32% доверие и 16% недоверие.

Изключително тревожен симптом е равнището на доверие към една от ключовите институции и символ на стабилността в държавата – Конституционния съд. Доверието в него, измерено след решението на съда по казуса "Пеевски", е едва 12%, заключава изследването на "Алфа Рисърч".