"Медиана" дава евродепутати за 6 партии, за АБВ

Ако изборите са днес, шест партии могат да преминат 4-процентната бариера за влизане в парламента – БСП (24,8%), ГЕРБ (19,3%), ДПС (9,5%), България без цензура (7,1 на сто), Реформаторски блок (6,4%) и Национален фронт за спасение на България (НФСБ) - 3,3%.

Това каза на пресконференция на тема: "Обществено-политически нагласи – февруари 2014 г." Кольо Колев, директор на социологическа агенция "Медиана".

Същите тези шест партии към момента имат възможност да излъчат и евродепутати, допълни той, представяйки данни от национално представително изследване, направено от 3 до 7 февруари сред 1008 пълнолетни българи.

Колев коментира, че има значително нарастване на електоралния потенциал на "България без цензура", като основни "донори" на тази формация са ГЕРБ и "Атака".

"Към момента "Атака" и АБВ не дават индикации, че са в състояние да прескочат изборната бариера и да излъчат евродепутат", заяви той.

Социологът обяви, че към момента подкрепата за АБВ е 1,9 на сто, не се потвърждават слуховете за някакъв "дивен пробив" от 6-7-8% на формацията на Георги Първанов.

Данните от изследването показват, че съотношението на силите между управляващи и опозиция са практически изравнени - с лека доминация на управляващите.

На въпрос само наближаващите избори ли влияят на тези резултати, или има и друго, социологът коментира: "Имаме намаляване на песимизма, нещо, което не е характерно за зимните месеци. До голяма степен се дължи на изборите и на залога в тях. Големият въпрос е запазил ли е министър-председателят Пламен Орешарски доверието, или е загубил и трябва да си ходи".

По думите му обаче доверието към настоящото правителство се е покачило с 6% за два месеца, а разочарованието е спаднало с 2% .

"Логично, няма и доминираща обществена нагласа за искане на оставка на правителството. Оставка на правителството искат 34%, а желаещите то да бъде оставено и да продължи да работи, са 45%. Останалите нямат мнение. Като цяло, въпросът за властта, за оставка или продължаване на мандата, се прехвърля върху евроизборите", обясни той.

Според Кольо Колев се наблюдава картина на по-скоро предизборна ситуация, характерна не толкова за европейски избори за евродепутати, колкото за парламентарни избори.

"Поради тази причина тези избори ще бъдат натоварени с доста по-различен смисъл от тясната конкретика", настоя социологът.