ГЕРБ и БСП с по 6 евродепутати, ДПС - с 3, Бареков е на ръба

ГЕРБ и БСП ще имат по 6 депутати в ЕП, ако изборите бяха тази неделя, показват данните от изследване на Центъра за анализи и маркетинг, проведено на територията на цялата страна. В проучването са участвали 1016 души, които са били интервюирани по домовете си в периода от 1 до 6 март.

14,7 на сто от анкетираните посочват, че ще изберат ГЕРБ на 25 май при зададен открит въпрос, при който те сами посочват отговора си. Резултатът за БСП е 13,5, а трети в подредбата са ДПС, които ще получат три мандата в ЕП, категоричен е социологът Юлий Павлов. При откритата форма на въпросите 5,8% заявяват подкрепа за Движението. Третата позиция на ДПС категорично ще се запази, посочи Павлов и уточни, че евентуални размествания в подредбата няма да засегнат партията на Лютви Местан, тя има три сигурни мандата.

Реформаторският блок ще има един представител в ЕП, показва проучването. 3,3 на сто от анкетираните са посочили предпочитания към дясното обединение в отворения въпрос. На този етап мястото в ЕП остава несигурно за "България без цензура" на Николай Бареков, която ще се бори за един мандат - 2,7% са заявили подкрепа за партията. Изненадващо след това се нарежда Национален фронт за спасение на България (НФСБ) с 2,4%. Партията на Валери Симеонов изпреварва алтернативната лява формация АБВ на президента (2002-2012 г.) Георги Първанов, която е с подкрепата на едва 2,3 на сто. Следва "Атака", която взима само 1,4%.

Сред твърдо решилите да гласуват, които са 42,3%, 28,4 на сто подкрепят ГЕРБ. Социалистите получават 27,5 на сто, а ДПС - 15,4%.Реформаторите са с одобрението на 6,4 на сто от запитаните, а "България без цензура" получава 5,9%. АБВ е с 5 на сто подкрепа, а НФСБ изпреварва "Атака" и при този показател, взимайки 3,4%. Партията на Волен Сидеров се радва на подкрепата на 2,6 на сто от твърдо решилите да гласуват.

Според Павлов резултатите показват, че на 25 май ще има битка за три мандата, защото ако изборите са тогава, ГЕРБ и БСП ще имат по 5 сигурни евродепутати, ДПС няма да паднат под три мандата, а Реформаторският блок ще вкара поне един евродепутат. Основната битка ще бъде за партията на Николай Бареков, която трябва да прескочи 5,88 процентовата бариера. В момента "България без цензура" е на границата, но мястото й в ЕП ще зависи от кампанията на НФСБ и АБВ, които също ще се борят за представителство в европарламента.

Предсрочни парламентарни избори надали ще се проведат, показват още данните от изследването. Според 35,1% от анкетираните управлението на кабинета "Орешарски" се справя с работата си, както правителството на ГЕРБ се справяше. Ако все пак се стигне до предсрочни парламентарни избори, в Народното събрание ще влязат 6 партии. Подредбата е почти идентична с тази за евровота. ГЕРБ отново взима по-голям процент от левицата - 18,7. За БСП биха гласували 17,6%, а ДПС получава подкрепа от 8,3 на сто от българите. Реформаторите ще влязат в НС с одобрение от 5,4%, както и партията на Николай Бареков, която е с 4,4%. Под бариерата остават АБВ с 3,7 и НФСБ с 3,2. Доверието към "Атака" е намаляло двойно спрямо резултата, с който националистите влязоха в 42-то Народно събрание - сега подкрепата за партията на Волен Сидеров е едва 1,6%. При евентуални предсрочни избори биха гласували 47,7 на сто от българите, като от тях колебания за кого да гласуват имат 18,1 на сто.

Няма политик с положителен рейтинг, става ясно от допитването. Неодобрението е по-голямо от одобрението при всички политици. Най-харесвана продължава да бъде еврокомисарят Кристалина Георгиева, на която симпатизират 32,5 на сто от анкетираните. Неодобрението за нея е малко над 50 на сто - 56,8%. Висока е подкрепата и за президента Росен Плевнелиев, който има рейтинг от 31,6%. Неодобрението за него е 60.3 на сто. Кметът на София Йорданка Фандъкова е харесвана от 28,4 на сто от българите, а четвъртата позиция е за премиера Пламен Орешарски. Одобрението за него е 28,1%, което е добър резултат, смята Павлов.

Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов има преднина от 3% пред лидера на социалистите Сергей Станишев, за когото одобрението е 21 на сто. Лидерът на ДПС регистрира по-добър рейтинг в сравнение с този на почетния председател на Движението Ахмед Доган. Одобрението за Лютви Местан е 12,8 на сто. С най-голямо недоверие се ползват Волен Сидеров, Николай Бареков, Слави Бинев, Росен Петров, Цветан Цветанов.

Данните на Центъра за анализи и маркетинг показват, че на 25 май, когато ще се проведат третите европейски избори, ще гласуват около 2,5 млн. души. В сравнение с предишните два вота не се очаква по-висока активност, смята Павлов. При първите избори за ЕП правото си на глас са упражнили малко под 2 млн. души, а на вторите - около 2,6 млн. души. Това означава, че настоящата прогноза за 2,5 млн. избиратели е реална и постижима, допълни той и отчете, че кампанията ще се води на база случващото се в България, не на ниво ЕС. Преднината на ГЕРБ пред БСП за предстоящия евровот се дължи на рестарта на АБВ. Според Павлов 2/3 от симпатизантите на формацията на Първанов са дошли от БСП. На това се дължи и промяната в нагласите, регистрирани в предишни изследвания, които гарантираха преднина за столетницата.

Няма голяма разлика в съотношението песимисти и оптимисти, но първите са три пъти повече от вторите. Данните показват, че мнозинството българи са реалисти и трудно намират за кого да гласуват. "Остава гласуването с отвращение", каза още Павлов.

Около 60% биха гласували на референдум относно изборните права, което означава, че в допитването биха участвали около 3,4 млн. българи. Павлов заяви, че тези данни са твърде оптимистични и надали толкова хора биха упражнили правото си на глас. 19,2% са категорични, че не биха участвали в провеждането на референдум. Близо 60% от избирателите обаче биха се възползвали от преференциалното гласуване, но по-скоро това е пожелателно мислене, обясни социологът. 

Сред институциите с най-голямо доверие, и дори превес на процента на одобрение, се ползва Българската православна църква, която има 44,5%. Последен по доверие е парламентът с 20,3%. 75,8 на сто от анкетираните не вярват в работата на депутатите. Въпреки това данните показват, че правителството се стабилизира, каза в заключение Юлий Павлов.