ГЕРБ с лека преднина пред БСП за евровота, АБВ тръгва надолу

Малко над един процент е разликата между ГЕРБ и БСП за предстоящите европейски избори на 25 май, сочат данните от последното проучване на "Галъп Интернешънъл". 20,7 на сто от интервюираните биха подкрепили ГЕРБ на изборите през май, а 19,5% ще дадат гласа си за БСП.  

Изследването бе представено днес от председателя на съвета на директорите на социологическата агенция Първан Симеонов и политолога Димитър Ганев. Изследването е направено от 7 до 13 март сред 1007 респонденти.

По думите на Симеонов се очертават три основни състезания за евровота - между БСП и ГЕРБ; надпреварата за присъствие между "България без цензура", АБВ и Реформаторския блок; и битката между националистическите партии "Атака" и Национален фронт за спасение на България (НФСБ).

От "Галъп" отчитат, че има сходни нива на електорална подкрепа за БСП и ГЕРБ, но опозицията засега е в по-изгодна позиция. Одобрението за ГЕРБ на евроизборите е нараснало с 3% за един месец, като през февруари готовност да гласуват за тях са изразили 17,7 на сто, а през март - 20,7%.

Покачване на подкрепата в сравнение с февруари има и левицата, но то е под един процент. През февруари т.г. 18,9 на сто са дали заявка да подкрепят столетницата, а през март процентът е 19,5%. Симеонов уточни, че по-ниските проценти за БСП спрямо ГЕРБ се дължат на появата на АБВ и несигурната позиция на червените за ситуацията в Украйна.

ДПС е трета сила с подкрепа от 6% през март.

Най-голям шанс за присъствие в Европейския парламент от извънпарламентарно представените партии засега има  "България без цензура", която е в коалиция с ВМРО и ЗНС. 5 на сто от анкетираните през март биха пуснали бюлетина за формацията на 25 май, докато през февруари това са щели да направят 6,1%

Сериозен спад отчитат от "Галъп" в подкрепата за АБВ на президента (2002-2012г.) Георги Първанов. През февруари 6 на сто от анкетираните респонденти са изразили одобрение за формацията, но този резултат е намалял наполовина - през март е едва 3,2%.

Първан Симеонов направи уточнение обаче, че социолозите тепърва трябва да мерят данните за АБВ, защото тя е новопоявила се формация и е със стойност на вътрешнопартиен бунт в БСП. 

Реформаторският блок се е установил около едни нива и не покачва електоралната си подкрепа, сочат още данните на проучването. 3,1% биха гласували за дясното обединение на евровота, а през февруари подкрепата е била с повече от процент повече - 4,6%.

Резултатите нареждат "Атака" пред НСФБ. За партията на Волен Сидеров на 25 май биха гласували 2,5 на сто от респондентите. През февруари националистите на Волен Сидеров са взимали едва 1,6%.

НФСБ получава 1,9 на сто, а през февруари одобрението за партията е било 1,3%. "Борбата ще е оспорвана, трудно е да се направи прогноза кой пред кого ще е", обобщи Симеонов. Според него потенциалните реакции на случващото се в Украйна могат да повлияят на евровота.

На въпрос коя партия биха подкрепили при евентуални предсрочни избори, участниците в допитването определят ГЕРБ като първа политическа сила с 19,9%. Втора остава левицата с 19%, а ДПС е с подкрепа от 6%. 4-процентовата бариера би прескочила и "България без цензура" в коалиция с ВМРО. За партията на Бареков гласа си биха дали 4,9 на сто от запитаните.  "Месеци наред "България без цензура" увеличава своето влияние", коментира Първан Симеонов.

Реформаторите също имат голям шанс за мандат в Народното събрание - 3,6% биха подкрепили десните партии от Блока. 2,5 на сто биха гласували за "Атака". Електоралната подкрепа за АБВ и НФСБ е една и съща - двете формации биха останали извън парламента с подкрепа от едва 1,8%.

Участниците в изследването отговарят и на въпроси за предложения от президента Росен Плевнелиев референдум за промяна на изборните правила. 49 на сто от интервюираните биха гласували, а 30% категорично не биха отишли до урните. 21 на сто не знаят дали биха участвали в допитването.

"Това не е изненада, подобни нива имаше и през 2013 година за миналия референдум за АЕЦ "Белене", обясни Първан Симеонов и уточни, че данните са по-високи, отколкото би била реалната избирателна активност.

Най-голям е процентът на хората, които биха отговорили с "да" на въпроса за мажоритарния вот - 66. 51%. 51% отговарят положително на питането за електронното гласуване. Най-малка е подкрепата за задължителното гласуване - 47%.

54 на сто категорично одобряват предложението на държавния глава заедно с всички избори да се провеждат и национални референдуми. 16% не са съгласни с идеята на Росен Плевнелиев, а 30 на сто отговарят с "не знам".

По думите на Симеонов няма коренни разлики в доверието към президента и правителството. Той отбеляза все пак, че ако още един месец продължи да се разтваря ножицата в доверието към кабинета "Орешарски", то той би влязъл в нов неблагоприятен етап.

Няма съществено разместване и в рейтингите на политиците. Впечатление единствено прави ниското одобрение за Георги Първанов, който според Симеонов "продължава пътя си надолу". От 38% одобрение през октомври сега подкрепата за него е 20 на сто.