Санкционират 87 общини за нарушения по "Околна срeда"

87 общини и структури на Министерството на околната среда и водите ще бъдат санкционирани за нарушения при обществените поръчки при проекти по оперативна програма „Околна среда“. Очаква се санкцията да достигне 180 млн. лв. Това съобщи министърът на околната среда и водите Искра Михайлова след среща с кметове и ръководството на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ).

Припомняме, че заради системни нарушения на обществените поръчки Еврокомисията замрази парите по оперативната програма, а министерството започна проверка на сключените договори. Днес стана ясно, че през последните месеци контрактите, по които се строи, са плащани от бюджета, но през ноември и тези средства са замразени.

Проверката е търсила пропуски, несъответствия и слабости в обществените поръчки – незаконосъобразно смесване на критерии, намаляване на срока за получаване на оферти, неравно третиране на участници, незаконосъобразно удължаване на срока за получаване на офертите и други нарушения.

Общата стойност на проверените контракти е 556,437 млн. лв. Най-много договори са сключвани през 2013 г., те са на стойност 452,328 млн. лв. и се изпълняват в момента, съобщи министърът.

В крайна сметка са открити нарушения по 149 договора на 87 общини. Те са получили писма от управляващия орган за налагане на индивидуални финансови корекции, а не, както екоминистърът настояваше първоначално – за плоска финансова корекция на цялата програма.

Предстои агенция „Одит на средствата от ЕС“ да изпрати доклад в Брюксел. На базата на този доклад ще се водят преговорите за санкциите и възстановяването на средствата по програмата. Отговорът от ЕК трябва да дойде до 27 май.

Според екоминистъра част от общините имат право да претендират за намаляване на корекциите, тъй като проведените от тях търгове са проверени от КЗК, Агенцията по обществени поръчки (АОП) и са минали санкцията на Върховния административен съд.

„Ситуацията е критична. Това е тежка програма, изключително забавена в изпълнението. Повечето договори са сключени в последната възможна година, в момента тече изпълнението на проектите. Важно е да гарантираме изпълнението на тези проекти докрай, за да се намали рискът от загуби“, каза Михайлова.

Освен общините, с финансови корекции са и структури на МОСВ, бенефициенти по програмата. Това са природни паркове, регионални инспекции по околна среда (РИОСВ), самата програма заради пропуски по направлението за техническа помощ. Това е проблем на системите за управление и контрол на програмата, заяви министърът.

Тя каза още, че с промените  в Закона за обществените поръчки (ЗОП) от 2011 г. предварителният контрол на търговете е отпаднал като задължение на управляващите органи и е прехвърлен на АОП. Голяма част от договорите, обект на сегашните финансови корекции, са били обект на контрол. На някои вече са били налагани корекции.

Тъй като проблемът е в системите за управление и контрол, те ще бъдат променени, каза още Михайлова. Тя посочи, че вече е променена структурата на управляващия орган на програмата.

Гинка Чавдарова, изпълнителен директор на НСОРБ, заяви, че действително грешките са в системата за контрол, но ще ги плащат основно бенефициентите. Всяка община е в правото си индивидуално да отстоява своите интереси, да дава обяснения, каза тя.

Стана ясно, че сдружението и МОСВ се разминават сериозно за начина, по който се подхожда към налагането на корекциите, тъй като общините са получили писма едва от няколко реда.

Въпросът е как ще се управляват финансовите последици. Банките спират да дават кредити на общините с корекции, така се блокират и други проекти, заяви Чавдарова.

Кметът на Габрово Таня Христова посочи, че общината е с бюджет от 30 млн. лв., а само два водни проекта за ВиК мрежата и пречистването на водите са за 150 млн. лв. Според нея писмата на министерството били написани некомпетентно.

Кметът на Мездра Иван Аспарухов заяви, че при повечето проекти с корекции строителството е с над 50% изпълнение. Рискът е строителите да спрат да работят и така да се приключи с програмата. Кметовете обаче ще се борят да се намалят финансовите санкции, като пратят данни колко държавни институции са контролирали организираните от тях търгове, каза той.

Целта не е фалитът на общините, нито да не се плаща на изпълнителите, а да се довършат проектите. Търсят се финансови инструменти за решаване на въпроса, каза Михайлова.

На въпрос какви ще са тези инструменти Аспарухов отговори, че това ще са заемни средства.

Нашата задача е не да ни избухват всеки ден мини в ръцете с тази програма, а тя да работи, заяви министърът.

Още икономически новини четете в Investor.bg