България избира кого да прати в ЕП

Избори за Европейски парламент се провеждат в страната днес. Това са третите подобни избори у нас – първите бяха през 2007 г., когато страната ни стана член на ЕС, вторите - 2009 г.

За евроизборите у нас са регистрирани 21 кандидатски листи на 15 партии и 6 коалиции, както и 3 независими кандидати. За 17 членове от България за мандата на Европейския парламент 2014-2019 година общо регистрираните кандидати са 313, от които 208 мъже и 105 жени. За едно място претендират средно 18 кандидати.

В 14 от регистрираните листи са включени по 17 кандидати за евродепутати, а в останалите 7 листи кандидатите са по-малко. Парламентарно представените партия ГЕРБ, "Коалиция за България", Движението за права и свободи и "Атака" са участвали във всички произведени досега избори за членове на Европейския парламент след приемането на България за член на Европейския съюз на 1 януари 2007 г.
 
За първи път в сегашния евровот ще участват коалицията АБВ, партиите БАСТА, "Глас народен", Националният фронт за спасение на България, Партията на зелените, Реформаторският блок, Съюзът на комунистите в България, Българската комунистическа партия, Християндемократическата партия, Българската национално-патриотична партия, коалицията "България без цензура", коалицията "КОД", партията Българската левица.
 
Изборният ден започна в 6.00 часа и ще приключи в 19.00 часа, като може да бъде удължен до 20.00 часа, ако пред изборното помещение има негласували граждани. Право да гласува има всеки български гражданин над 18 години, който не изтърпява наказание и е живял последните 3 месеца в страната или в друга страна членка на съюза.

Гласуването се провежда в 11 658 секции в страната, има 101 подвижни урни за гласуване. Огромната част от секциите са разположени в сградите на училища.

Бюлетините, с които гласуваме, са интегрални, т.е. всички участници са в един лист и са подредени отляво според номерата, изтеглени с жребий от ЦИК. На някои места има липсващи номера, защото някои от участниците бяха заличени. Самото число е оградено с квадратче и то ще трябва да се задраска - или с X или с т.нар. чавка. Други знаци не са разрешени.

От дясната страна има 17 кръгчета, това са поредните номера на кандидатите във всяка отделна партийна листа. Тези кръгчета служат за т.тар. преференция – т.е. избирателят може да промени подредбата в партийната листа, като задрасква първо номера на съответната партия, а после и номера на своя фаворит. Избирателните кутии, в които се пускат хартиените бюлетини, трябва да са прозрачни.

За да не се разбере за кого гласуваме - можем да сгънем бюлетината колкото пъти искаме, стига да може да се откъсне ъгълчето, на което има номер.

Според социолозите около 150 000 гласа са нужни за избирането на един български евродепутат.

Помещенията за гласуване ще бъдат охранявани от повече от 12 400 полицаи. МВР откри и денонощна телефонна линия за подаване на сигнали за нарушения или евентуални престъпления, свързани с изборния ред. Номерата за сигнали са: 02/982 22 3202, 982 22 3202, 982 22 3202, 982 22 3202, 982 22 3202, 982 22 32, 982 22 32. Факс: 02/982 56 46, имейл izbor@mvr.bg.

Четиридневният изборен маратон стартира в четвъртък във Великобритания и Холандия, в петък гласуваха в Ирландия и Чехия, в събота – Латвия, Малта, Словакия и на отвъдморските територии на Франция. Останали страни – членки, сред които България, гласуват днес.

400 милиона избиратели от 28 държави избират свои представители в EП.

След днешните избори в Парламента на Европа ще влязат 751, българските представители ще са 17. Всички те трябва да определят политиката на континента за следващите пет години. Най-многобройни отново ще бъдат германските евродепутати — 96, ще ги следват французите със 74 евродепутати и представителите на Великобритания и на Италия с по 73.

Четири държави — Естония, Кипър, Малта и Люксембург - ще имат минималния допустим брой евродепутати - по шестима. Заради настояването на Европейския парламент за повече евродепутати жени, препоръката е половината кандидати да бъдат жени, макар че това не е задължително условие.

Тези европейски избори са различни, защото за първи път предизборната надпревара определя и бъдещия председател на Европейската комисия, който ще наследи Жозе Мануел Барозу през есента на 2014 г. Номинациите на 13-те партии за председател на европейското правителство са пет.

ЕНП номинира Жан-Клод Юнкер, бивш премиер на Люксембург и бивш председател на Еврогрупата. Кандидатът на ПЕС е Мартин Шулц, настоящият председател на Европейския парламент. Алиансът на либералите и демократите избра бившия белгийски премиер и лидер на парламентарната група на АЛДЕ Ги Верофщад, Зелените номинираха двама от настоящите членове на Европейския парламент французинът Жозе Бове и германката Ска Келер, докато Европейската лява партия излъчи лидерът на гръцката партия СИРИЗА, Алексис Ципрас.

Новото мнозинство, което тези избори ще излъчат, ще формира също европейското законодателство за следващите пет години в редица области - от единния пазар до гражданските свободи.

Новоизбраният Европейски парламент ще се събере на учредителна сесия на 1 юли 2014 г.