Георги Свиленски: БДЖ, "Български пощи" и Летище София трябва да са изцяло държавни

Действията на служебното правителство по отношение на сектор "Транспорт" са тревожни и показват маниера на ГЕРБ на управление. Това заяви в интервю вторият в листата на БСП в 24-и МИР София Георги Свиленски. Г-н Свиленски е заместник-председател на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения към 42-ото Народно събрание.

Според г-н Свиленски голям удар за развитието на транспортния сектор в България са заложените от служебното правителство параметри в ОП "Транспорт" – 340 млн. евро, вместо планираните от БСП 570 млн. евро. Ударът от намалението на парите понася жп транспортът, който е неглижиран за сметка на автомобилния и магистралите, смята кандидат-депутатът на "БСП Лява България". И посочва приоритетите на червената партия в транспорта – запазване на държавния статут на БДЖ, довършване на АМ "Струма" и АМ "Марица", напредък до Велико Търново с АМ "Хемус", както и желание да се намали максимално разрешената скорост по магистралите и първокласните пътища в България, за да спрат безбройните тежки катастрофи с човешки жертви по пътищата ни.

- Г-н Свиленски, какви ще са приоритети на БСП в следващия парламент? Каква ще е визията на партията по отношение на транспортния сектор?

- Това, което залагаме в предизборната си програма и което е насочено към хората с леви убеждения – а те са по-голямата част от българските граждани, които имат нужда от подкрепа, е продължение на нашата политика от последната една година. Това включва защита на социалните права, гарантиран достъп до здравеопазване, гарантирано качествено образование, по-голяма сигурност. Всички добре знаем, че в рамките на управлението на ГЕРБ сигурността не беше на най-високо ниво. Така че, обобщено казано, БСП продължава да залага на това, което прави в продължение на една година управление – повишаване на доходите, намаляване на бюрокрацията спрямо бизнеса, насърчаване на малкия и среден бизнес. Този сектор е много важен, защото развитието му спомага за развитието на образованието, на здравеопазването.

Що се отнася конкретно до транспортната политика, припомняме, че постигнахме успех в спасяването на БДЖ. Всеизвестен факт е, че предприятието беше водено към фалит чрез опита за приватизация. БСП спря приватизацията на "Товарни превози" – точно това дружество е основата на БДЖ и приходите от товарите ще помогнат за стабилизирането й. Спряхме и приватизацията на "Български пощи", където работят над 12 хил. души. Това веднага даде резултат – за пръв път от много години "Български пощи" излезе на печалба. Така гарантирахме както работата на хилядите служители в БДЖ и "Български пощи", така и възможността на ползвателите на услугите им да продължат да ги ползват.

- В този ред на мисли какъв е вариантът да се изчистят задълженията на БДЖ, ако не се прибегне до приватизация на "Товарни превози"?

- Това, което започнахме в последните няколко месеца и се надявам да продължи, е точно изплащането на дълговете на компанията. Бяха започнати и преговори с кредиторите, които и сега продължават. Разбира се, за БДЖ това е много труден момент, но малко по малко доверието на кредиторите в БДЖ се възстановява и се надявам в идните години всички задължения да се изчистят, за да може компанията да работи като нормално търговско дружество. Коалиция "БСП Лява България" твърдо вярва, че компании като БДЖ, като "Български пощи", като "Летище София" трябва да останат изцяло държавни.

- Т.е. вярвате, че като държавна собственост БДЖ ще успее да възстанови загубите си?

- Да, аз съм убеден, че това нещо ще се случи. Това е полезно и за държавата – няма държава, в която железниците да не са структурноопределяща част от икономиката. За съжаление, много години БДЖ е водена умишлено към фалит, ако щете и чрез нарочно дублиране на разписания на влакове и автобуси, за да се насърчава автомобилният транспорт, изместването на товари от жп към автомобилния транспорт.

- Сега какви конкретни мерки бихте предложили, за да може БДЖ по-бързо да си върне дълговете?

- На първо място БДЖ трябва да си върне клиентите и потребителите. Това ще се случи, след като се ремонтира жп инфраструктурата. Причината е, че влаковете трябва да постигнат по-висока скорост от средата в момента – 30-40 км/ч. Затова БСП залага на изграждане на нова жп инфраструктура, ремонт и рехабилитация на старата, както и обновяване на жп парка – вагони, локомотиви. Така ще се подобри услугата, а след като това се случи, ще се върнат и клиентите, ще се увеличат приходите, а БДЖ ще може да си върне дълговете.

- Нека да погледнем и от друга гледна точка развитието на жп транспорта – смятате ли, че сега се води политика на "противопоставяне" и изоставяне на жп инфраструктурата за сметка на автомобилната? Кои участъци от жп инфраструктурата трябва да са приоритет за изграждане, ремонт и рехабилитация в следващия програмен период на ОП "Транспорт" (2014-2020)?

- За съжаление, служебното правителство, което се показа с действията си като правителство на ГЕРБ, промени рязко приоритетите на ОП "Транспорт". От програмата отпадна железопътният път Русе-Варна, а общо вместо да бъдат реализирани нови 340 километра жп път, сега се предвиждат само 140 километра. Това е два пъти по-малко жп инфраструктура, което е за сметка на автомагистрали. Парите, които нашето управление беше заложило по ОП "Транспорт", бяха 570 млн. евро, а сега вече са 340 млн. евро по одобрената програма от служебния кабинет, което подсказва какви са намеренията на ГЕРБ за сектора, ако партията на Борисов се върне на власт.

- След като така или иначе се тръгнало по този път, откъде биха могли да дойдат пари за важни жп проекти, ако не от Европа?

- Другите варианти са публично-частно партньорство и от държавния бюджет. Но не бива да се изпускат европари – само от това, че се променят приоритетите, губим време и поставяме под риск ОП "Транспорт".

- А кои трябва да са приоритетните инфраструктурни проекти за България за следващия програмен период на ОП "Транспорт"?

- Това, което БСП залага като приоритет, е довършването на АМ "Струма". По отношение на Кресненското дефиле в проекта предлагаме да не се пристъпва към строеж на тунел, а да се направят повече по-малки тунелчета и виадукти – както е направено по магистралата между Солун и Игуменица в Гърция. Това ще свали цената наполовина – около 500 млн. лева икономия. С тези пари може да бъде изграден участъкът от АМ "Хемус" между Ябланица и разклона Ловеч-Плевен, а в най-добрия случай дори до Велико Търново. Може дори да се отделят средства за завършването на АМ "Марица". В нашите приоритети е и изграждането на пътя София – Видин, но служебното правителство го махна като приоритет. След като вече имаме съоръжение като Дунав мост – 2, не е много разумно да нямаш хубав път, с който да стигнеш до него.

- Как гледате на идеята със заем от ЕИБ да се дофинансира завършването на някои инфраструктурни проекти?

- Така или иначе важните инфраструктурни проекти трябва да бъдат изградени, а заем от ЕИБ е вариант. Но при този вариант трябва да има точна оценка с колко би натежал даден заем на финансовото положение на държавата.

- Специално по въпроса за жп структурата бихте ли коментирали инцидента на гара "Калояновец"? Появи се версия, че не човешка грешка, а некачествен ремонт е довел до тежката катастрофа там и че държавата крие истината. Възможно ли е това според Вас? Какво трябва да се направи, за да не се стига отново до такива катастрофи?

- Искам да уточня, че аз нямам официална информация от разследващите органи и не бих желал да заемам категорична позиция. Но се надявам, че катастрофата не е следствие от ремонта на жп инфраструктурата, защото ако е така, това значи да поставим под съмнение всички жп участъци, които се ремонтират. Ако официално ремонтът на релсите е причина за катастрофата, то трябва да има проверка на абсолютно всички участъци в ремонт по жп инфраструктурата. Но нека приключи разследването и дано е безпристрастно, за да е ясно какво е станало и в бъдеще да не се допускат такива инциденти.

- С оглед войната, която се води по българските пътища, трябва ли да се намали максимално разрешената скорост по магистралите – от 140 км/ч на 130 км/ч? Трябва ли мобилните камери да бъдат узаконени като средство за борба с шофирането с превишена скорост, след като ВАС взе решение в ущърб на камерите?

- За съжаление, след решението на ВАС има рязко повишение на броя на жертвите след ПТП, което само по себе си доказва, че тези камери вършат работа с цел „дисциплина”. Разбира се, използването на мобилни камери трябва да се случи след гарантиране на абсолютната безпристрастност на пътните полицаи, за да няма безпричинни наказания. Моето мнение е в подкрепа на мобилните камери, а БСП вкара поправка в Закона за движения по пътищата с цел използването им, но колегите от ГЕРБ не пожелаха да гледат законопроекта като приоритетен и той беше отложен.

Що се отнася до максималната скорост по магистралите, а и по първокласните пътища, максимално разрешената скорост трябва да бъде намалена. Според експертни проучвания дали се движиш със 120, 130 или 140 км/ч, няма разлика във времето, за което се придвижва даден автомобил от София до Бургас например. Трябва да имаме предвид и състоянието на пътната настилка – самата тя не позволява скорост от 140 км/ч. А България е една от страните в ЕС с най-висока разрешена скорост по магистралите.