"Галъп": ГЕРБ печели 33,9%, за БСП гласуват 18,9 на сто

Очакваният изход от изборите може да се обобщи във формулата 3+2+3. Три са очевидните участници в следващия парламент. Следват ги още две формации, за които би било голяма изненада да не влязат. Още три партии се състезават около изборната бариера. Това показват данните от изследване на "Галъп интернешънъл", възложено от bTV и финансирано със средства на медията.

То е проведено от 27 до 30 септември и обхваща над 1000 души.

Според данните, ако изборите бяха днес, сигурният победител в тях щеше да бъде ГЕРБ с 33,9% от гласовете. БСП печели 18,9 на сто от доверието на гласоподавателите, ДПС - 15,1%.

Още две партии почти сигурно влизат в следващия парламент - това са България без цензура с 5,9% и Реформаторският блок с 5,7 на сто.

Около 4-процентната бариера се въртят три партии - Патриотичният фронт с 4,4%, "Атака" с 4 на сто и АБВ с 3,8%.

Картината е динамична и са възможни промени на подредбата заради близките стойности на редица формации.

При такава електорална картина е некоректно да се казва колко партии ще влязат в парламента или да се разпределят мандати, уточняват социолозите.

На въпрос "Изборите ще променят ли нещо в България", 55% от анкетираните отговарят с "не", а 30 на сто вярват, че ще има промяна към по-добро, показва още изследването на "Галъп Интернешънъл".

Декларират, че ще гласуват около 3 милиона и 400 хиляди души.

Димитър Ганев от „Галъп“ коментира по БНР, че ако не бъде сформирано правителство, това ще има тежки последици за страната.

Според него ГЕРБ и Реформаторският блок няма да успеят да съберат 121 места в следващото Народно събрание и ще трябва да се коалират с други партии. 

„При такава конфигурация е много трудно да говорим за стабилно мнозинство. Друг вариант не виждам, освен ако няма разговор между първите две партии за сформирането на широка коалиция“, призна той.

По думите му тази кампания е една от най-скучните.

Според него обаче това е лесно обяснимо, защото в рамките на последната година и десет месеца ние се намираме в една перманентна предизборна кампания.

„Фактически от началото на 2013-а година досега ние сме в режим на непрекъснато очакване на предсрочни парламентарни избори и в някакво непрекъснато очакване за някакви избори като цяло, както бяха европейските избори. Това няма как да не натрупа умора както сред партиите, така и сред избирателите“, обясни Ганев.