Правителството е обречено на нестабилност

По повод съставянето на правителство социологът Живко Георгиев прогнозира за "Сега": "Обречено е на нестабилност. Предстои да се вземат мерки, които допълнително разделят политическия елит. Става дума за проблемите в здравеопазването, КТБ, бюджета. Това са мерки, които прокарват много дебели демаркационни линии между политическите партии в България. Не виждам как ГЕРБ във всеки един от тези случаи ще може да разчита на стабилна парламентарна подкрепа. А тя ще му е нужна, за да може да управлява с това правителство."

"Правителство на малцинство ще е голям компромис за ГЕРБ." Тази позиция изразява в интервю за "Монитор" Медна Стоянова от ПП ГЕРБ. Според нея подобен кабинет би бил нестабилен и няма да свърши работа на държавата.

Правителство на малцинството е най-вероятният изход от кризата, категоричен е политологът Димитър Димитров. Пред "Труд" той посочва и причините за това - Първо, парламентът е много раздробен. "Бъдещата управленска коалиция ще е три-четири партийна. Отгоре на всичко партньорите в тази коалиция вътрешно също са коалиции. За да се избегне тази усложнена архитектура, ще се прибегне до съставяне на правителство на малцинството.

Другата причина е, че широко негативна коалиция срещу ГЕРБ в настоящия момент е немислима", категоричен е Димитров.

От понеделник ГЕРБ започва преговори с всички партии, които влизат в 43-то Народно събрание, акцентират на първа страница "Дума", "Монитор" и "Преса". Разговорите ще са по реда на техните резултати от вота и мандатната група ще се срещне първо с БСП, а след това с ДПС. В преговорния екип са включени Цецка Цачева като ръководител на групата, Румяна Бъчварова и Менда Стоянова, пише "Дума".

"Кабинет на малцинството със споделена отговорност", в който министри да имат и други партии, е формулата, към която ще се стреми ГЕРБ и която ще й позволи да избегне подписването на конкретни коалиционни споразумения, съобщава "Сега". "Готов съм да предоставя министерски кресла и на други партии, при положение че те споделят с нас отговорността за дадени политики", са думите на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, цитирани от изданието.

Някои от лидерите на Реформаторския блок казаха, че искат първо да видят кои министри ще предложи ГЕРБ и тогава ще кажат дали ще ги подкрепят. По този повод евродепутатът от ГЕРБ Томислав Дончев заявява: "Това не е хубав разговор. Разговор на ниво министри прилича на рязане на баницата на управлението. Разговор, който със сигурност не бихме приели. Преди разговора за министрите, който трябва да е последен, би трябвало да се постигне консенсус за принципите и целите. В изборната нощ г-н Борисов призова всички политици да преспят и да бъдат смирени. Аз много се притеснявам, че някои още не са се наспали. В сегашната ситуация човек трябва да бъде изключително внимателен,трябва да си мери приказките. Ситуацията е нервна, сложна и бих казал - опасна. Една дума в повече или по-малко не е част от обичайния поток на политическо празно говорене. Нека някой да не налага тези цели или ограничения, които ще му попречат после."

"13 от 23-ма реформатори ОК с Борисов", твърди на първа страница "24 часа". В лагера на убедените, че на Борисов трябва да се съдейства да направи правителство, са лидерите на СДС и на БНД Божидар Лукарски и Меглена Кунева, като към тях клонял и шефът на БНД Борислав Великов. В настървеното срещу ГЕРБ крило са председателите на ДСБ Радан Кънев, на НПСД Коман Исмаилов и на БЗНС Николай Ненчев. И двата лагера пробват да приласкаят депутатите от гражданската си квоти, посочва вестникът.

"И в Гърция леви и десни направиха кабинет. Защо у нас да неможе", пита от страниците на "24 часа" пианистът Милчо Левиев.

Той казва, че гръцкият модел не е от най-добрите, но те показаха, че в тежка ситуация могат да намерят пресечни точки в името на държавата.

За да оцелее, БСП трябва да се върне към корените си, съветва от страниците на "Дума" политическият анализатор Димитър Гронев. Според него партията трябва да защитава хората на наемния труд, бедните, онеправданите. "Тя трябва да реализира на практика идеята за солидарност, свобода и справедливост. БСП трябва да стане отново онази демократична партия, в която имаше толкова идейни течения, различни мнения, уважение към опонента и т.н. Искам да припомня на моите приятели от "Позитано" т.нар.проект "Лилов". Навремето Александър Лилов каза, че "ние сме в нова ситуация, с ново общество и трябва да направим нашата партия модерна и съответстваща на новите реалности". Искрено се надявам това най-после да се случи с нашата партия", споделя Гронов.

"Задължително трябва да се върви в посока обединяване на лявото пространство", смята и социалистът Георги Кадиев. В отговор на въпрос за "Стандарт" той се аргументира: "Вижте изборните резултати - реформаторите вървят нагоре, защото се обединяват, ние вървим надолу, защото се цепим. Какво по-ясно от това? Затова бих искал всички леви партии да не униват и да не се предават. Лявото е в криза, но партиите и хората са силни, когато умеят да преминават през криза. Нека покажем, че умеем да се учим от нашите загуби."

Според челото на "Стандарт" паника за името е разтресе Реформаторския блок. Оказа се, че марката е регистрирана в Патентното ведомство от човек на Меглена Кунева зад гърба на ръководството на коалицията. Настемир Ананиев, който беше и кандидат депутат, си призна вчера за соловата акция. "Целта е да защитя името на РБ, за да не бъде запазено от някой друг, например ББЦ или "Атака", оправдава се той. Действието му няма да има правни последици, но създава напрежение в коалицията, реагира лидерът на ДСБ Радан Кънев.

Резултатът от изборите доведе до влошаване на условията, при които държавата набира финансиране от вътрешния пазар, коментира във водещата си новина "Капитал Daily". На проведения в понеделник аукцион за 5-годишни ДЦК за 55 млн. лв. бе постигната висока доходност от 2.42 процента при слаб интерес от страна на инвеститорите с презаписване на емисията от едва 1.26 пъти. Анализатори тълкуват това като сигнал, че предстоящото набиране на ресурс до края на годината ще е трудно и неизгодно за данъкоплатците. Прогнозите са, че се случва най-лошият сценарий за държавата, при който се формира дългосрочен тренд на покачване на доходността по държавните ценни книжа, което ще доведе и до по-високи лихви по банковите кредити за бизнеса и населението.

Лимитът за дълга, който държавата може да изтегли в рамките на бюджетната 2014 г., е почти изчерпан, алармира под глава "Сега". До Нова година правителството може да емитира държавни ценни книжа за максимум 350 млн. лв. В същото време дефицитът по държавния бюджет, който заради липса на достатъчно средства във фискалния резерв се финансира чрез пускане на ДЦК, тепърва ще расте.