БСП с плахи стъпки скъсява дистанцията с ГЕРБ

Ако изборите бяха днес, за ГЕРБ биха гласували 26,3%, а за БСП – 14,9%.Това показват данните от редовното социологическо изследване на агенция „Галъп“ за месец януари.

На трето място анкетираните са поставили ДПС с 7,1%. След тях застава Реформаторският блок с 5,1%. За Патриотичния фронт биха гласували 3,2%, а за АБВ – 3%.

До урните не биха отишли 35,9% от запитаните.

Прави впечатление, че в сравнение с месец декември подкрепата към БСП се увеличава с 1,7%. При другите партии се наблюдават незначителни промени в подкрепата.

Социолозите от „Галъп“ коментират, че инерцията в положителните настроения сред българите след изборите все още продължава. Според тях негативната тенденция в масовите очаквания за икономиката, личните финанси и свързаните с това теми изглежда овладяна.

Доверието към правителството на Бойко Борисов е 28%, а недоверието е 56%. Социолозите коментират, че тази стойност на недоверието е значително повече в сравнение с картината отпреди няколко месеца, когато то достигаше над 70% при служебния кабинет на Георги Близнашки и правителството на Пламен Орешарски.

Сходни процеси се наблюдават и по отношение на парламента – положителните оценки за него достигат близо 20% от отговорите, а отрицателните по-отчетливо спадат в последните месеци. Нараства и броят на хората, които отговарят оптимистично на въпроса „Накъде върви България?“. Днес те са една пета. Въпреки това според 60% от запитаните страната върви „към по-зле“.

Показателите са характерни за началото на компромисно и трудно съставените управленски формули в последния век, като например тройната коалиция или кабинета „Орешарски“, и видимо се различават от началото на мандати като „Костов“, „Сакскобургготски“ или „Борисов 1“ – които имаха по-високи стартови „запаси“ на доверие, коментират от „Галъп“.

Близо една трета от анкетираните заявяват одобрението си към президентската институция. Според социолозите институцията остава на стабилни нива на популярност, макар и сравнително ниски в исторически план.

Негативната тенденция е стабилизирана и при очакванията за икономиката. През януари негативни очаквания стабилно споделят около две пети от запитаните, а под една трета не очакват промяна. Подобряване в икономическото положение очакват по-малко от една пета.

Социолозите обаче отбелязват, че запознатостта на анкетираните с икономическите въпроси е традиционно ниска и твърдят, че се наблюдава инерционен скептицизъм.

Очакванията за материалното положение на собственото домакинство остават негативни през януари. Видимо по-отчетлив е делът на отговарящите с неутрална опция („ще остане същото“).

Сред министрите с най-голяма подкрепа се нарежда здравният министър Петър Москов, които печели доверието на 27% от анкетираните. Положителна е тенденцията и при Бойко Борисов, който е подкрепян от 33%.

Сред политическите лидери с най-голямо неодобрение отново е лидерът на "Атака" Волен Сидеров. С близки резултати са и лидерът на ДПС Лютви Местан, както и председателят на "България без цензура" Николай Бареков – с по 88%.

Прави впечатление, че все още имената на някои от министрите са непознати за повече от половината от запитаните. „Не съм чувал“ отговарят над 50% от анкетираните, когато са запитани за министрите Даниел Митов, Десислава Танева и Ивелина Василева.

Отново единствени с положителни рейтинги от политиците са еврокомисарят Кристалина Георгиева и кмета на София Йорданка Фандъкова.

Изследването е финансирано от агенцията. Проведено е от 9 до 15 януари сред 1009 респонденти чрез пряко интервю по домовете. Представително е за пълнолетното население в България.