Фонд на фондовете за европарите ни

Държавен фонд на фондовете ще управлява централизирано финансовите инструменти по оперативните програми. Това съобщи финансовият министър Владислав Горанов на дискусия "Деветте пътя към еврофондовете", организирана от КРИБ.

Горанов обясни, че е избрана тази концепция, за да бъдат структурирани финансовите инструменти под едно управление. Той обясни, че идеята е инструментите в различни програми, насочени към една и съща категория, да бъдат обединени като пакет.

Той представи стъпките, свързани с изграждането на Фонда на фондовете. Първо трябва да се изгради мениджър на структурата – това ще е държавно търговско дружество, вероятно еднолично акционерно дружество с държавно участие в капитала.

Нареченият от Горанов „umbrella fund“ ще обедини управлението на разделени, но структурирани заедно елементи на различните оперативни програми, които представляват финансови инструменти.

Първо ще бъде учредено държавното ЕАД, след това ще бъдат подписани финансови споразумения между управляващите органи и мениджъра на Фонда на фондовете, накрая ще има избор на финансови посредници, за което Горанов гарантира, че ще е след прозрачни процедури.

„За функциите по съкровищно управление не сме решили окончателно, но без обществена поръчка можем да изберем БНБ за съкровищен орган“, каза той.

Вицепремиерът по еврофондовете Томислав Дончев съобщи, че от две-три седмици правителството е в интензивни преговори с ЕК за включването на България в Инициативата за малки и средни предприятия. Той разясни, че това е нова инициатива за финансов инженеринг на Брюксел, а предимствата й са, че не предполага национално съфинансиране. Върви се по утвърдена процедура.

Дончев посочи, че по новата програма „Конкурентоспособност“ 350 млн. евро са заделени за финансови инструменти. От тях около 100 млн. евро може да бъдат на разположение на българските малки и средни фирми най-късно в края на тази –  началото на следващата година по Инициативата.

Той коментира още, че европарите ще продължат да бъдат основният ускорител на икономиката и като нова членка България не може да си позволи следващите 6-7 г. да се развива без евросредства.

От началото на годината по негови данни по програмите от стария период са платени над 760 млн. лв., а до края на годината трябва да бъдат платени 4-5 пъти повече. "Общият обем плащания до момента по оперативните програми е над 6,5 млн. евро или близо 82%. Ако цялата машина спре да работи, което няма как да се случи, ние в най-лошия случай ще приключим стария програмен период с този резултат", допълни още Томислав Дончев.

Той заяви, че през 2015 г. минимум за 4-5 млрд. трябва да бъдат обявените процедури за новия програмен период и да имаме плащания за около 700 млн. - над 1 млрд. Бизнесът е основният инструмент в ползването на парите, каза Дончев.

Той допълни, че скоро в НС ще бъдат внесени новият Закон за обществените поръчки (ЗОП) и Законът за еврофондовете, по който се работи от 2012 г.

Премиерът Бойко Борисов каза, че ще имаме над 90% усвояване на еврофондовете. Той очаква днес следобед ЕК да съобщи, че ПРСР 2014-2020 е одобрена.

Борисов допълни, че очаква партньорите от тристранката да постигнат съгласие по пенсионната реформа, че правителството стои зад съдебната реформа и че „с Москов работим по здравната реформа, но има много интереси“. Той декларира, че ПГ на ГЕРБ ще подкрепи здравния министър.

Борисов съобщи още, че МС ще разгледа нов модел за изграждане на електронното управление – всички услуги да са под шапката на една агенция, при което ще се спестят пари, защото няма всяко министерство да харчи както сега „стотици милиони на година за електронни услуги“.

Финансовите корекции

Министърът на икономиката Божидар Лукарски заяви, че при работата по програма „Конкурентоспособност“ са отчетени забележките на бизнеса. Той допълни, че по програмата специално за Северозапада ще има допълнителни точки, за да получат фирмите финансиране. „Постигнали сме прозрачни процедури. Некоректните практики ще бъдат посрещани с финансови санкции“, предупреди той.

За финансовите корекции Томислав Дончев коментира още, че те не са проблем по принцип. От 2007 до 2013 г. те били за 166 млн., а само за 2014 г. (б. р. - когато беше замразена програма „Околна среда“) са за 380 млн. Дончев определи това като „ярък пример за неадекватно и неграмотно прилагане на инструмента“. Той обясни, че санкциите не могат да бъдат отменени. Корекциите, които не са по вина на възложителя поради несинхронизирано законодателство, трябва да бъдат платени от държавата, но не и когато има случаи на измама.

Първоначално Бойко Борисов каза, че финансовите корекции са много тежки - 25%, но имат дисциплиниращ ефект. След това обаче в хода на дискусията Борисов заяви емоционално: „Заради куп безобразия пак трябва да бръкнем в бюджета и да ги платим. Целта е била да унищожат кметовете на ГЕРБ. Тъпанарщина и сега ще бръкнем в бюджета, за да платим тази глупост на Орешарски. За 2900 лв. (б. р. цената за полета с хеликоптер до Разград) ме разпитват една седмица, а за него не пита никой“.

С колко са поевтинели кредитите, четете още от форума на Investor.bg