Отива си година на планиране, идва на действия

Ако 2015 г. беше за Европа период преди всичко на дебат и планиране, 2016 трябва да бъде година на действия и решения, смята министърът на външните работи Даниел Митов.

Той посочи, че през изминалата година международната картина се е усложнила и отбеляза конфликта в Украйна и кризата в Близкия изток.

Европа ясно разбра, че граничи не само с географски ландшафти, но и с опасни идеи, тези идейни архитектури имаха амбицията да променят самата Европа, това, в което вярва Европа - свободата, демокрацията и сигурността, каза Митов, цитиран от БТА.
 
"Бяхме изправени пред постоянно отрицание на нашите ценности, самата Европа понякога реагираше бавно и инертно. Често изглеждаше така, че решенията на Европа идват в 12 без пет", коментира той.

Митов посочи, че 2015 г. е дала и рамките на решенията - Минските споразумения за конфликта в Украйна и консенсусът, постигнат във Виена за ситуацията в Сирия.

През 2015 г. България се оказа пресечна точка между маршрутите на икономическите мигранти, бежанците и хибридните импулси, коментира външният министър.

Въпреки трусовете на геополитическите пластове в региона, успяхме да съхраним стабилността на България, отбеляза още той и посочи, че за първи път от години България беше не източник на проблеми, а на решения за региона.

"Върнахме България на международната сцена с активна външна политика и принципни позиции", констатира още министърът и припомни, че за една година у нас са дошли лидери на световната и европейската политика.

Българското правителство върна доверието на нашите западни партньори, повишихме ролята и видимостта на България в рамките на ЕС, превръщайки страната в сериозен участник в процеса на вземане на решения, посочи Митов. България е коректен и предсказуем партньор и в рамките на НАТО.

Митов посочи, че бежанският натиск е сред най-големите предизвикателства пред ЕС и припомни, че ние сме били сред първите, посочили, че квотният принцип за администриране на бежанците не работи.

През него може да се регулира и разпредели тежест, да се прояви солидарност, но не да се реши проблемът. Ясно заявихме, че страните от ЕС трябва да се ориентират в посока обратно връщане на икономическите мигранти, трябва да се прави разграничение между бежанци и икономически мигранти, подчерта Митов.

Европа трябва да започне да контролира своите външни граници, да разбере, че европейските граждани искат от нас да си върнем контрола върху ситуацията, допълни той, като отбеляза, че България е опазила външната си граница, която е външна и на ЕС.

Доверието към България беше потвърдено и от нарасналия стокообмен с държавите от ЕС, коментира още Митов и даде пример, че за периода януари-септември износът на България за ЕС се е увеличил с 9.2 на сто спрямо същия период на предходната година, а вносът от ЕС нараства с 5.9 на сто.

Митов посочи още, че енергийната дипломация е била сред основните дейности, като усилията са били съсредоточени върху диверсификацията на енергийните източници и маршрути за България.

Външният министър отчете още, че правителството изпълнява свой основен приоритет - провежда политика на подкрепа на евроатлантическата интеграция на Западните Балкани при ясна защита на правата на българските общности там. Той отбеляза и дейностите, свързани с ефективната защита на правата и интересите на българите зад граница и посочи изграждането на система за електронни консулски услуги.

Попитан за визите за руски туристи, Митов отговори, че МВнР ще се постарае в максимална степен да въведе възможните визови облекчения, така че да се създадат условия максимален брой руски туристи, които желаят, да посещават нашите курорти.

За българската кандидатура за генерален секретар на ООН външният ни министър подчерта, че тя трябва да бъде на силен политик, разпознаваем по цял свят.