Четирите плана на Путин за победа над Украйна: Защо два от тях вече се провалят?

Руският президент Владимир Путин разчита на четири стратегии за спечелване на войната в Украйна. Две от тях, че украинската армия ще се разпадне или че администрацията на Тръмп ще принуди Киев да се подчини на условията на Москва, се развиват зле. Но другите две стратегии на Путин имат по-големи шансове за успех до следващата година: парализиране на украинската икономика с безмилостни ракетни удари и удари с дронове, както и изчакване на отслабването на европейската подкрепа, тъй като политическите партии, които се противопоставят на помощта за Киев, набират популярност, пише WSJ. Преговорите тази седмица в Абу Даби, посредничени от САЩ, показаха, че Кремъл остава верен на първоначалните си военни цели: разчленяване и подчиняване на Украйна, като същевременно пренаписва европейския ред след Студената война.

"Всички цели, които сме си поставили, ще бъдат постигнати", заяви главният преговарящ от Москва Владимир Медински пред руската държавна телевизия.

Повечето наблюдатели смятат, че Путин вероятно ще изчака да види как ще се развият стратегиите му в началото на 2027 г., преди да реши дали да продължи по същия път или да го коригира.

"Руснаците ще чакат пролетта. Те искат да видят какви резултати ще донесе тази ракетна кампания", както и кой ще спечели предстоящите президентски избори във Франция, каза Хана Ноте, директор за Евразия в Центъра "Джеймс Мартин" за изследвания в областта на неразпространението в Монтерей, Калифорния. "И тогава ще направят равносметка."

Дори и тогава е по-вероятно Русия да преразгледа стратегията си, отколкото да се откаже от целите си, казва Ноте.

Без коз в ръката на Тръмп

След като президентът Тръмп се завърна в Белия дом миналата година с обещанието да сложи край на войната за един ден, Кремъл се надяваше, че той ще принуди Украйна да направи териториални и други отстъпки.  Но въпреки натиска от страна на САЩ, Киев отхвърли исканията на Путин да предаде територии, които руските сили не бяха успели да завладеят. Първоначалните действия на Тръмп за прекратяване на почти цялата военна и финансова помощ на САЩ за Украйна също намалиха лостовете за влияние на Белия дом.

САЩ все още могат да оказват натиск върху Украйна. В четвъртък Зеленски съобщи, че украинските сили изпитват смущения в работата на сателитния интернет Starlink – услуга за военни нужди, предоставяна от компанията SpaceX на Илон Мъск в координация с Пентагона. През октомври, на фона на напрежението между Тръмп и Зеленски, Мъск също така ограничи достъпа на Украйна до военната версия на Starlink.

Москва се опитваше да убеди Белия дом да премахне санкциите, дори и без постигане на примирие в Украйна. Кремъл загатна за възможности за изгодни бизнес сделки пред американски инвеститори, близки до Тръмп и неговите пратеници по въпросите на мира. Тези икономически инициативи до голяма степен не успяха да наберат скорост, въпреки че Белият дом смекчи някои санкции, а американски представители се застъпваха за икономически споразумения с Русия като част от усилията за постигане на мир. Евентуално поемане на контрола над Конгреса от страна на Демократическата партия след междинните избори в САЩ този месец би могло да затрудни администрацията на Тръмп в по-нататъшното облекчаване на санкциите.

Въпреки жестовете на Тръмп към Путин, Кремъл очакваше повече, а руски официални лица не скриха разочарованието си от продължаващата съпротива на Украйна.

Главният съветник на Путин по външната политика, Юрий Ушаков, заяви в края на октомври, че американците имат "твърде малко" какво да предложат на масата за преговори.

"Путин много добре осъзнава ограниченията, пред които е изправен Тръмп в момента; именно затова той ще продължи да се бори, докато ситуацията в Украйна не се промени или докато не настъпят някакви размествания в Европа", коментира Татяна Становая, основател на консултантската компания R.Politik, специализирана в анализи за Русия. 

Тази година Русия отбеляза най-слабите си резултати на бойното поле в Източна Украйна от 2022 г. насам. Опитите за обкръжаване на украинските отбранителни бастиони в източната Донецка област се провалиха. Русия прави последен опит за пробив, преди зимата да направи настъплението още по-трудно. Но засега украинската армия удържа позициите си, въпреки хроничния недостиг на жива сила. От началото на войната Русия е дала над 450 000 жертви – данни, получени от руската статистическа служба „Росстат“ от хакери, свързани с Украйна и беларуската опозиция. Според някои анализатори тези цифри дори не включват много от войниците, загинали след средата на 2025 г., като общият брой в момента може да е по-близо до 600 000. По-рано тази година Русия смени висшите си военни командири в Украйна – отчасти в отговор на критиките заради огромните загуби. Руските настъпателни операции обаче продължават да срещат сериозни трудности под небе, изпълнено с дронове – революция във воденето на война, която засега е в полза на отбраняващата се страна.

"Зимата обикновено е най-благоприятното време за настъпващите руски войски, но присъствието на украински дронове на фронтовата линия е толкова масирано, че само лошото време – което ограничава използването на безпилотни апарати – би позволило на руските сили да постигнат значителен напредък", коментира Конрад Музика, основател на базираната в Полша компания за военни анализи Rochan Consulting.

Тъй като ситуацията на фронта остава до голяма степен в застой, Москва засили кампанията си от ракетни удари и атаки с дронове срещу украинските градове и критична инфраструктура – ​​от електроцентрали и складове до черноморски пристанища за зърно и мостовете над широката река Днепър, която разделя страната. Тази кампания създава риск украинските градове да останат почти без електричество, отопление и течаща вода с настъпването на зимата. Проучванията показват, че това не прави украинското общество по-склонно към капитулация, въпреки нарастващите трудности. Ако обаче непрестанните ракетни удари доведат до хуманитарна криза и парализират украинската икономика, страната може да стане още по-зависима от европейско финансиране, за да покрива растящите разходи за войната.

Европейският фронт

Кремъл осъзнава, че в момента Европа е ключовият поддръжник на Украйна – а същевременно и нейното потенциално слабо място. Надеждите на Путин за победа се крепят до голяма степен на очакването, че европейската политическа подкрепа за Украйна ще се разпадне, преди тежестта на войната да стане непосилна за неговия режим в Русия.

Ниският икономически растеж в Европа, натоварените системи за социално подпомагане и високите сметки за енергия подкопават популярността на действащите правителства, повечето от които подкрепят Украйна. Нараства подкрепата на избирателите за леви и десни популисти, които често проявяват по-голяма симпатия към Русия.

Най-популярната партия в Германия – крайнодясната "Алтернатива за Германия" (АзГ) – се обявява за възобновяване на мащабните покупки на руски газ, което би обезсмислило усилията на страната да преодолее енергийната си зависимост от Москва. В Италия, където догодина предстоят национални избори, както в управляващата коалиция (център-дясно), така и в опозицията (леви политически сили) има партии, които се противопоставят на помощта за Украйна.

Въпреки това, до момента европейските правителства запазват единната си позиция, макар че затрудненията в енергийните доставки се задълбочиха тази година вследствие на войната между САЩ и Иран.

Путин заяви, че има желание да работи с Европа по бъдещи мирни преговори, но само при условие, че континентът говори в един глас. Това предизвикателство вероятно ще изостри съществуващите разногласия относно това кой точно би представлявал Европа.

Икономическата издръжливост на Русия също не е безкрайна. Кремъл изпитва затруднения да покрие нарастващия си финансов дефицит, тъй като военните разходи вече достигат една трета (или повече) от държавния бюджет. Регионалните власти, които страдат от недостиг на средства, съкратиха плащанията към семействата на загинали войници.