Спорим за гей парада, а национална кауза?

Докато обществото гледа назад, икономиката и държавата ни не могат да тръгнат напред. 25 години спорим по едни и същи теми, които не могат да доведат до реално отражение в бъдещето ни. Правителствата водят политика на нулева приемственост, а без определяне на национална кауза няма как да продължим развитието си. Усеща се тежка липса на важен дебат, която се замаскира и замества от дребни махленски караници.

Обществото ни през последните години е в постоянни спорове. На моменти те преминават в такава крайност, че се стига до тежко разделение.

Русофили-русофоби вече години наред се сблъскват с позициите си. Хора гръмко обясняват, че трябва да се борим за евроатлантическата си ориентация. От другата страна им отговарят за близките ни исторически връзки с Москва. Сами по себе си и двете твърдения са напълно безспорни.

Евроатлантическата ориентация на България е факт, ние сме членове на Евросъюза и НАТО, отдавна сме направили този исторически избор и той по никакъв начин не е заплашен. Не съм чула някой сериозно да поставя темата за излизането ни от Алианса. Близките ни връзки с Русия също са факт и истеричното говорене как от наша територия ще се поведе война с Москва е меко казано смешна. Справка – скандалът с флотилията в Черно море.

Три седмици нищим гей парада, както се разделяме на евроатлантици и патриоти, а "дългите ръце" на Москва и Вашингтон някак се намесват и тук. В студията и по кръчмите хора тропат по масите и си крещят един на друг "толерасти" и "хомофоби". Грозна гледка.

Ако случайно няма удобна дъвка, то намесваме темата за прочита на комунизма и веднага почваме да истеризираме: Трябва ли да има лустрация? Интересен дебат, ама закъснял с едни има няма 25 години. И пак гледаме в миналото и забравяме бъдещето. А това е страшно.

Ние сме държава, която няма национална цел. Няма идея, която да обединява нацията и да бъде следвана от всички правителства до изпълняването й. Затъваме в дребни политически боричкания, без да осъзнаваме, че без обща цел, за която да се работи години наред, ставаме безперспективни като нация.

Спешно трябва да започне дебат – истински, а не махленска свада, в който да се набележат приоритети пред страната. Общественици, политици и дейци трябва да излязат от дребнавите си заяждания и да коментират национална доктрина. И нямам предвид нещо подобно на "България 2020", защото трябва да решим как ще се развиваме в следващите години.

Какви ще бъдем – дали ще продължим в посока развитие като аутсорсинг дестинация и ако да – какви стъпки ще предприемем, за да разширим позициите си. Туризмът ли ще бъде основният ни отрасъл – ако да – как? Ако не – към реиндустриализация ли ще вървим и най-важното - как? Какво правим с все по-загиващото ни земеделие? Едни от най-бързо развиващите се икономики работят с хоризонти от десетки години.

Преди половин година бях в Китай. Там обмислят как да възстановят Пътя на коприната. Той минава през не една размирна територия. Когато им изтъкнеш това, китайците казват: Нищо, сега ще строим на териториите, на които е възможно, а когато размириците спрат, ще започнем и там. И да – те знаят, че това може да отнеме десетки години. Просто имат формулирана цел и вървят към нея.

Пък ние нека си сипем по една ракия и да се скараме за развитието на художествената гимнастика и психологическия стрес върху момичетата. Много ползотворно. Със сигурност така ще се роди следващата национална кауза...