Решено: От 2018-а личните ни карти – с чип

Личните карти на българите ще могат да съдържат данни и удостоверения за електронна идентичност и квалифициран електронен подпис. Това решиха депутатите като приеха на първо четете промени в Закона за българските лични документи, предложени от правителството.

Поправките, с които на личните ни карти ще има чип, трябва да влязат в сила от 1 януари 2018 г., когато МВР ще има техническа възможност за издаване на лични документи с електронен носител. Според промените смяната на личните карти няма да е задължителна от тази дата, а ще става поетапно, при изтичане на настоящите.

По данни на МВР всяка година, поради изтичане на срока, загуба или навършване на 14-годишна възраст, се издават по около 600 000 лични карти, като в някои години се очаква този брой да нарасне до 1,6 милиона.

Предвидена е възможност на електронния носител на информация в личната карта да се записват и биометрични данни в отделен защитен сегмент на носителя, съгласно препоръките на Международната организация по гражданско въздухоплаване, ако в заявлението за издаване лицето е заявило желание за това.

Ако някой не иска да има чип на личната си карта, трябва да заяви това изрично. За международния паспорт пък ще е обратното – чип ще има само при поискване.

Промените в закона, предложени от кабинета, минаха без критики, но пък поправките, внесени от ДПС, доведоха до спор и в крайна сметка не бяха одобрени от парламента. Те предвиждаха по изключение българските граждани да могат да подават заявления за издаване на документи за самоличност и без обявен постоянен адрес.

Често постройките на ромите се разрушават от местните власти, защото са незаконни и хората  стават фантоми – без личен лекар, без социални помощи, обясни Илия Илиев от ДПС, който е основен автор на предложенията. Стигало се и до парадокса в една къща от две стаи да се регистрират 200 – 300 души, а естествено да не живеят там, което пък означава, че полицията не може да ги открие, ако извършат престъпление.

Според Илиев промените в закона не се отнасят само до "циганите, а до цялото общество" и не ставало въпрос за гласове по време на избори.

"Има ли някой тук да каже, че проблемът с циганското малцинство е реален и не е само на ДПС", обърна се към депутатите от останалите политически сили Рамадан Аталай.

Според него е факт, че "има и цигани, и турци, и българи без документи за самоличност" и това е въпрос дори на националната сигурност.

"Иначе мъката е голяма, виждам, но ако подадете заявление може и да ви приемем в ДПС, колеги", заключи Аталай.

Според Петър Славов от РБ предложението на депутатите от движението ще създаде привилегия за едно малцинство, в ущърб на добросъвестните.

Магдалена Ташева от "Атака" и Димитър Байрактаров от ПФ обясниха, че никой не спира ромите да живеят на свободен наем и да имат адресна регистрация като всички.

Според съпредседателя на ПФ Красимир Каракаченов проблемът с ромите е в това, че "това малцинство трябва да се научи да ходи на училище, да работи, а не да краде и да пребива за три сливи, както се случи вчера в Русе, да се научи, че освен права, има и задължения".