Царят се оплака: Самопонижих се като премиер

Симеон Сакскобургготски заяви, че щом е роден с това име, трябва да служи на Родината под каквато форма е възможно. В интервю за списание “L’Europeo”, близо 15 години от поемането на министър-председателския пост в кабинета на НДСВ, ДПС и БСП, просъществувал до 2005 година, Царят разказва за династията на Кобургите, за личното си решение да е министър-председател на България, за живота си днес, за отношението към него преди и след промените у нас.

По думите му той е нямал избор, приел е поста министър-председател не от амбиция, както и да е изглеждало на публиката.

"За мен то беше тежко изпитание, но това е участ и тя обикновено е пожизнена. Целта е била винаги да се служи. Аз, практически започнах като държавен глава още на 6-годишна възраст, а ставайки премиер вече години по късно един вид се самопонижих в длъжност. Но целта ми бе една – да служа на Родината, а не да съблюдавам личния си комфорт", обяснява той. По думите му това идва от т.нар. „менгеме” - "сестра ми и аз го бяхме определили така – дисциплината на възпитанието и отговорността".

Дори принц Чарлс при визитата му в България в личен разговори с царя се учудил, че му викат господин. Но тогава Сакскобургготски му обяснил, че това е заради заеманата от него длъжност.

Според него след промените у нас е нямало условия монархията да се върне. "С присъщия ни ентусиазъм на третия ден щеше да започне една масирана кампания, хората пак щяха да се разделят, а пък кой съм аз – мислех си тогава – да кажа: „Деца, вървете сега подир мен, аз съм най-подходящият, зарежете републиката!“. Така не става. А пък може и там да ми е грешката….", обяснява Симеон ІІ.

Монархът споделя, че Кобургите са една от ключовите династии, "защото Европа се превръща в роднинска, взаимосвързана територия, благодарение на нашето семейство, на Хабсбургите и Бурбоните".

"Като цяло мисля, че е удивително как от едно малко херцогство родът се е разширил по този впечатляващ начин. Присъства и в Швеция, Белгия, Люксембург, Португалия - либералната династия бяха Кобург, ние тук в България и, разбира се, Великобритания", разказва Симеон.

Бившият премиер на България разказва и за ексцентриците в рода: "Ексцентрик в настоящото поколение е принц Лоран, братът на крал Филип Белгийски. Той е от хората, които много не спазват правила по протокола с хрумвания извън каноните, но въпреки оригиналността на някои членове на семейството, те се ползват с не по-малко уважение в обществото". И продължава: "Един от братята на цар Фердинанд, например, който стана бразилски адмирал, след като се ожени за дъщерята на император Педро II Бразилски е бил колоритен. Но жалко, че княгиня Евдокия я няма, защото тя беше извор на сведения, на анекдоти. С огромни си енциклопедични познания и свежа мисъл до последните си години".

По думите му въпреки всичките критики и оценки "цар Фердинанд, и баща ми са били изключително интелигентни, подготвени държавници. Нарицателното Кобург като някакъв дефект е просто неуместно, но комунистическата пропаганда го е наложила доста успешно".

Монархът смята, че по време на комунизма всеки спомен, особено добрият, е трябвало да бъде изтрит, за да се превърне негативното отношение към името Кобург в нещо вродено за поколения българи.

"Спомням си един народен представител по време на петъчния парламентарен контрол как се изказваше към на един от министрите, – и по едно време ме гледа и вика: „Вие, Вие не сте Ваше Величество, Вие сте Ваше нищожество!“. Наместо да се обидя или ядосам – буквално ме хвана смях поради внезапното му хрумване и римата. А и защото си знам, че това отношение е възпитавано десетилетия тук. Ще трябва доста време, за да се прочистят тия клишета от миналото. Ако въобще някога стане, защото то хората днес вече и не четат, не ги интересува", оценява Кобурга.

Иначе за равенството между хората Симеон коментира: "Арабите имат една приказка, че Господ е създал човешката ръка с нееднакви пръсти… За жалост това криворазбрано равенство, изравняване и какво ли не е, дори бих казал, против природата. То е неестествено. Защото не всеки има дадено минало, качества, късмет, щастие, или каквото щете. Не всички сме равни и именно това е хубавото, тъй като всеки един от нас е различен индивид. А и това изравняване докъде води – умното дете в училище трябва ли да се изравни с глупавото? Хайде моля ви се."

А на въпрос какво прави един Кобург днес в България и как живее, той отговаря, че донякъде изкупува грехове.

"Продължават да ми създават изкуствени главоболия с определени теми. Дори унижения, ако щете. На много хора им се ще онзи списък, който ОФ ни го дадоха с видовете имоти да го няма, но той е факт. Нещата там са пределно ясни. Но то е вече друга работа", обобщава Симеон ІІ.