Великолепната петорка: От Радев през Борисов до Нинова

Президентът Румен Радев, кметът на София Йорданка Фандъкова, премиерът Бойко Борисов, военният министър Красимир Каракачанов и лидерът на БСП Корнелия Нинова са петимата  най-одобрявани политици в страната.

Това показват резултатите от социологическо проучване, проведено от Алфа Рисърч между 7 и 15 декември сред 1017 българи.

Президентът продължава да е най-одобряваната политическа фигура с  57% подкрепа, идваща от най-различни социални слоеве. Работата му не одобряват 13% - предимно жители на големите градове и симпатизантите на дясно-центристки партии.

Правителството и премиерът запазват подкрепата си от септември: 21% одобрение за дейността на кабинета срещу 31% неодобрение; 33% одобрение за Бойко Борисов срещу 36% неодобрение.

За 2017 г. водещите петима политици по степен на обществено доверие са: Румен Радев (57%) , Йорданка Фандъкова (36%), Бойко Борисов (33%), Красимир Каракачанов (29.9%), Корнелия Нинова (27.8%), показва проучването.

Ако изборите са днес, ГЕРБ отново ще ги спечели, показва изследването на "Алфа Рисърч". Партията на Бойко Борисов би получила 25%, докато неговият личен рейтинг нараства с един пункт и стига 33 на сто.

Социолозите отчитат мобилизация сред електората на БСП и социалистите качват подкрепата си от 19,3% на 21,2%. Корнелия Нинова възстановява позиции и е с най-съществен персонален ръст измежду партийните лидери - доверието към нея нараства с 3 пункта от 24.4% до 27.8%.

Към лидерите на Обединени патриоти има противоречиво отношение, което обаче не се отразява на подкрепата за коалицията. Тя остава  в рамките на 5,6%.  Красимир Каракачанов продължава да бъде вторият най-одобряван партиен лидер след Бойко Борисов с 29.9%). Валери Симеонов обаче губи 3 пункта доверие (от 13.9% на 10.3%), а Волен Сидеров остава сред най-слабо одобряваните партийни лидери с 4.7%.

ДПС запазва традиционния си дял симпатизанти от 4.7%, а Мустафа Карадайъ има 7.9% рейтинг. След съществения спад в подкрепата за "Воля" през есента, привържениците й остават в рамките на 2.1%, а на В. Марешки – 11.8%.

Извънпарламентарната десница все още не успява да достигне до по-широк кръг избиратели с идеите си за обединение. Така, въпреки наличието на не малко бивши десни избиратели, нито една от партиите не успява да отбележи значителен ръст (Реформаторски блок – 2%; Да, България 1.9%; Нова република – 0.6%).