Евродепутати: Българските граничари зарязват границата в час пик

В пиковите часове българските граничари прекратяват проверките на документи на границата. Това съобщиха двама водещи членове на Европейския парламент по време на изслушване за бъдещето на Шенген във вторник вечер в Брюксел. Те посочиха недостига на пари и хора като причина за това.

Френската евродепутатка Мари-Кристин Вержиа, която води делегация на Европарламента миналата седмица в България, разказа, че когато се натрупат много хора на "Капитан Андреево", "проверките на документи се преустановяват и контролът отпада".

Испанецът Карлос Коельо, който е докладчик на парламента за Шенген, пък попита вътрешния министър Валентин Радев, който участва в изслушването, дали тази практика не позволява на джихадистки бойци, връщащи се в Европа да влизат в ЕС.

"Във върховите часове има по-малко проверки и това е проблем. Опитваме се да го решаваме като увеличаваме средствата. Не знам дали това е най-доброто решение", призна министърът.

Запитан дали България се грижи и за правата на турските граждани, които бягат в търсене на закрила, Радев заяви, че приоритет е защитата на европейските граждани.

Участващите в изслушването депутати от различни парламентарни групи настояха за бързо приемане на България и Румъния в Шенген, позовавайки се на изпълнените от тях технически изисквания. Същият призив отправи и еврокомисарят за миграцията Димитрис Аврамопулос.

Радев, който представляваше на изслушването страните членки, каза че в Съвета все още липсва единодушие, нужно за вземането на решение за приемането на двете държави.

"Продължаващото отлагане на това решение е без прецедент и аз призовавам за скорошно, справедливо решение", настоя Радев, като направи уговорката, че говори като български министър.

Европейската комисия си навлече критики за граничните проверки във вътрешността на Шенген, които се правят от Германия, Австрия, Франция, Швеция и Норвегия вече повече от 2 г. Евродепутати настояха, че те са ненужни и че освен политически негативи, носят и икономически загуби за съседните държави, заради затрудненото преминаване на хора и товари. Четири от петте страни се позовават за проверките на засилен миграционен натиск, а Франция - на терористична заплаха.

Аврамопулос обаче заяви, че те имат право да проверяват по вътрешни шенгенски граници и че Комисията още не е приключила оценката на аргументите им, представени през декември.

"Петте страни се опитват да намерят алтернативи и ние ги консултираме в това, притискаме ги да се откажат, но те имат право да правят засилени полицейски проверки", каза комисарят.

Според ексепртен анализ, поръчан от комисията за граждански свободи на Европарламента, тези проверки са незаконни.

Еврокомисията смята, че миграционният натиск, особено от източното и централно Средиземноморие, "драстично е намалял" и че новата гранична служба на ЕС е напълно оперативна и е разположила 1200 служители по външните граници на Съюза, включително в България. Други 1500 са на разположение да бъдат изпратени, ако се налага.

Директорът на граничната агенция Фабрис Леджери съобщи, че през миналата година се е удвоил броят на депортираните от ЕС мигранти, които нямат право да останат. Самолетите с връщащи се са се увеличили десетократно, достигайки 400 полета през 2016 г.

Германия, Италия, Белгия, Швеция, Франция и Холандия най-често се възползват от организираните от агенцията чартъри, а страните от Западните Балкани, следвани от Тунис и Афганистан - са най-честите дестинации.