Иво Христов: Удължаването на извънредното положение е спорно

Според евродепутата Иво Христов, не може да се крием от коронавируса до безкрай. Обществото трябва да се научи да живее с него.

„Солидарността е основополагащ принцип на Европейския съюз, но в последните години егоизмът е този, който взе връх в световен мащаб – и като индивидуална ценност, и в корпоративната култура, и навсякъде другаде. Добрите намерения на ЕС не съответстваха на политиката, която той водеше. Въпреки че има достатъчно примери за солидарност като кохезионните фондове. Но примерът с плана „Юнкер“, да кажем, показа ясно как парите, отделяни от Брюксел, отиваха преимуществено в големите държави, а не стигаха до онези, които имаха най-голяма нужда от тях – такива като нас, изоставащи икономики", така евродепутатът , член на Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП, коментира действията на европейските институции в контекста на настоящата криза пред Радио Благоевгра

„Щом се стигна дотам – председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен да поднася извинения на Италия – очевидно, че е налице проблем, разочарование. ЕС реагира бавно и не успя да координира действията на държавите членки. Отделните страни инстинктивно започнаха да затварят граници, да спасяват собствените си граждани. Имаше случаи на забавена транзитираща хуманитарна помощ от трети страни“, припомни Христов.

Според него отново са сработили егоистични национални рефлекси, което е обяснимо, защото всеки се грижи за своите граждани в отсъствие на общоевропейска рамка за овладяване на подобни кризи.

„Защо няма такава рамка? Мисля, че в последните години ЕС загуби фокуса и не поставя акцент върху истинските си приоритети като здравеопазването или отбраната и външната политика, които от години са висящ въпрос. Ние се занимаваме постоянно с декларации, заклеймяващи нарушения на човешки права в трети страни“, смята българският евродепутат.

По думите му фокусът вече не е върху гражданина; не е върху Европа като цивилизационно, културно пространство. „Фокусът, от една страна, е върху корпоративния интерес – ЕС сключва договори за свободна търговия с различни външни партньори, които постепенно разграждат социалната държава във всички държави членки. Това е едното. Другото са безпосочни декларации в сферата на външната политика, които ни превръщат в нещо като коментатор на световните политически дела, в които обаче не сме реален актьор.“

Според Иво Христов удължаването на извънредното положение е спорна мярка.

„Едно е мисленето на докторите, които са концентрирани върху борбата с епидемията, друго е общата картина, която включва много други компоненти – икономически, психологически, дори и политически, свързани с демократичните права. Хиляди хора изказват тревоги и критики към предприетите мерки в България. Ни най-малко не подценявам вируса, ограничителните мерки бяха взети своевременно и кабинетът се постара да ги наложи под някаква форма. Но се опасявам, че статистиката не е съвсем достоверна предвид малкия брой тествани хора. Едно е ясно – в дългосрочен план не можем да оцелеем при тази икономика и възприемайки само тази тактика – на принудителния домашен арест.“

„Само в Белгия, 11-милионна държава, технически безработните бяха над 1 милион през миналата седмица. В България цифрите би трябвало да са сходни, тъй като има голям брой завръщащи се от чужбина наши сънародници. Някои от тях вероятно отново ще заминат, но това не е сигурно. Цели сектори, като туризма, се сриват и то средносрочно. В тях работят много българи. В този смисъл, ние трябва да намерим някакъв модус вивенди с този вирус. Няма начин до безкрай да се крием и да разчитаме на социалното раздалечаване да прекъсне трансмисията на вируса. Той ще бъде тук, ще се появява под различни форми. Ние трябва да намерим начин да инкорпорираме тази култура на поведение, която налага вирусът – мерките за спазване на хигиена, избягването на масовите събирания, спазването на определена дистанция – но същевременно да въведем достоверни начини за отчитане на заболеваемостта, за детектиране на болните, за тяхното лечение. И здравната система не може да устои при този режим на работа. Както виждате, вече има редица случаи на хронично болни, спешни случаи, които не получават навременни и адекватни грижи. Една жена почина от перитонит след сбъркано лечение по телефона, други чакат за хоспитализация“.

На въпрос за помощта, която България ще получи от ЕС, Иво Христов отговори, че предстои да видим при какви условия и в какъв обем ще бъде тя.

„Би следвало изпълнителната власт да може да каже по-прецизно, предполагам до няколко седмици, но това възстановяване със сигурност ще продължи в рамките на целия мандат на комисията „Фон дер Лайен“, тъй като кризата е безпрецедентна.“

По думите на Христов много зависи как ще бъде употребена актуализацията на бюджета.

„Ако приемем, че в него няма достатъчно резерви (макар че ни внушаваха друго – че бюджетът е препълнен и всяка година разпределя огромен излишък), то тогава заем се налага. Дали обемът е 10 милиарда лева, ми е трудно да преценя. Но най-важно е по какви правила той ще бъде разходван. И най-вече – да достигне до всички категории пострадали български граждани, да не се оттече по обичайните канали.“