Вицепрезидентът Йотова: Губим духовни територии

България губи духовни територии, отстъпва в световното културно съперничество, не успяваме да представяме зад граница най-добрите си постижения, слаби сме на полето на публичната дипломация. Грешките ни водят до отстъпления, до отслабен авторитет. Светът не познава достатъчно добре дългата ни история, богатата ни култура, приноса ни в създаването на славянската цивилизация. С тези думи вицепрезидентът Илияна Йотова откри Националната конференция за българския език „Език свещен“, която се провежда по нейна инициатива.  Приветствие към форума отправи държавният глава Румен Радев.
 
Единна езикова политика, устойчивост и развитие на българските лекторати зад граница, необходимостта от Български национален културен институт – върху тези три теми акцентира в изказването си вицепрезидентът Йотова. Тя постави въпроса за съхранението на българския език и идентичност в историческите ни диаспори, в новата емиграция, за ролята в съвремието на езика, благодарение на който нашият народ е оцелял през вековете.
 
Като спешна национална задача вицепрезидентът определи възстановяването на позициите на българистиката. „Не можем да се задоволяваме повече само с констатацията, че заемаме слабо периферно място в славистиката. Изместени сме от свои колеги от Република Северна Македония“, посочи Йотова и изтъкна, че за първи път от години наред Министерството на образованието и науката отпуска средства за целенасочено развитие на българистиката.

Според вицепрезидента е необходима институционална подкрепа за изработването на цялостна инфраструктура на лекторатите, с ясни цели за съдържанието на преподаването, за издигане на статута на българския лектор, за засилване на интереса към българските лекторати, за възобновяване на традициите за срещи в България на водещи световни специалисти в областта на българистиката, историята и културата. Тази есен вицепрезидентът планира такъв форум.
 
Илияна Йотова е убедена в необходимостта от Български национален културен институт като наднационална институция, която ще работи за позитивния образ на България навън, за сънародниците ни в чужбина – за връзка помежду им и с българската държава, за опазването, признаването и разпространението на българския език, за българската национална идентичност, нейното съхранение и развитие.

„Идеята за Български културен институт не е нова, възражда се през годините, но все остава затворена в прашните папки. Искаме да я осъществим заедно. Това е надпартийна задача, неподвластна на мандати и този институт трябва задължително да бъде създаден със закон. В това са убедени всички, които подкрепят идеята – тук в България и сред сънародниците ни в чужбина. Готови сме с концепция след проведени срещи още през 2018 г. с над 80 имените български писатели, режисьори, художници, артисти, учени, културолози, социолози и др., след срещи с представители на институциите“, посочи вицепрезидентът.

На конференцията се обсъждат преподаването, съхранението и перспективите пред българския език у нас и в чужбина, развитието на българистиката и създаването на Български национален културен институт. При подготовката на форума три групи от водещи специалисти заседаваха по тези основни теми.
 
Конференцията се провежда в деня на 160-годишнината от рождението на проф. Иван Шишманов и точно в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, защото 2022 г. се честват 300 години от рождението на хилендарския монах и 260 години от написването на „История славянобългарска“.