Меглена Кунева: Българските потребители не се чувстват защитени

Около половината от европейците са доволни от съществуващите в ЕС правила за защита на потребителите, но от българските потребители само 13 на сто смятат, че е осигурена добра защита на правата им, съобщи еврокомисарят по защита на потребителите Меглена Кунева.

Тя представи основните моменти от изследване, направено от европейски органи относно защитата на потребителите в ЕС.

Най-защитени по отношение на потребителските им права се чувстват холандците – 79 на сто. 34 на сто от потребителите в Швеция пък, което е най-високият процент в ЕС, подават оплаквания за нарушаване на правата им, докато в България този дял е най-ниският от всички страни в ЕС.

„Това означава, че потребителите в България нямат доверие, че ще бъдат защитени правата им, и затова и не се и оплакват“, заключи Кунева.

Три четвърти от потребителите в ЕС са доволни от търговията в сферата на облеклото и обувките, сочи изследването, като в Ирландия този дял е 95 на сто, в България – 67 на сто, а в Латвия – 53 на сто.

Трудности при разчитането на офертите на различните доставчици на комунални услуги срещат 27 на сто от европейците, като този дял е най-висок в Австрия и Дания (по 43 на сто). В България само 17 на сто от абонатите декларират, че срещат трудности при сравняване на различните оферти, но по всяка вероятност ниският дял се дължи на факта, че почти няма различни оферти, коментира Кунева.

Относно действителната смяна на доставчика на комунални услуги 24 на сто от потребителите във Великобритания (най-висок дял в ЕС) декларират, че са направили такава смяна, докато в България те са само 9 на сто.

Като един от основните фактори за избор на дадена стока пък половината от гърците посочват безопасността, докато в България този дял е 27 на сто. Финландците са най-сигурни, че се упражнява висок контрол върху безопасността на стоките.

Кунева посочи още, че финландците имат като цяло най-високо доверие в регулаторните си органи за защита на потребителите (81 на сто), докато в България само 27 на сто от потребителите вярват в тези контролни органи. У нас също така е нисък процентът на доверие в неправителствените организации (22 на сто), докато средното ниво за ЕС е 64 на сто.

Една от основните насоки, в които Меглена Кунева ще продължава да работи, е разширяване на трансграничната търговия чрез интернет и същевременно засилване на контрола върху тази търговия, тъй като се наблюдават драстични разлики в цените на една и съща стока в отделните страни от ЕС, посочи тя.

Еврокомисарят даде пример, че в Люксембург 45 на сто от трансграничната потребителска търговия става чрез интернет (най-високо ниво за ЕС), докато за България този дял е само 6 на сто (съответно най-ниско ниво в съюза).

На въпрос на Investor.bg как ще коментира случая, в който Държавната комисия за енергийно и водно регулиране определи, че електроразпределителната компания ЧЕЗ трябва да намали от 40 на 19 лв. тарифата си за повторно включване на електроенергията, с което ЧЕЗ не се съобрази, Кунева заяви: „Това е абсолютно недопустимо и представлява девалвация на публичен авторитет“.

Тя допълни, че в този случай, а също и във връзка със забавянето на връщането на едномесечното отчитане не електромерите от страна на ЧЕЗ, Европейската комисия е поставена в уникално положение, тъй като на практика регулаторният орган спазва правилата, а компанията не се съобразява с тях, което не се случва в друга страна от ЕС.

Кунева коментира още, че вариантът за колективен иск на потребителите срещу дадена компания, чрез който може да се искат огромни обезщетения, може да има възпиращо действие.

Като цяло в България няма добре развити потребителски организации, както в други страни от ЕС, които адекватно да защитават правата на потребителите, посочи като заключение Кунева.

Тя допълни, че е настояла да се увеличи бюджетът на Комисията за защита на потребителите, и посочи, че в България все още не е направено изследване от местни компетентни органи, подобно на представеното от нея, а това би било много полезно, тъй като резултатите ще бъдат по-конкретни и ще дадат определени насоки за работа.