Петима, които биха могли да бъдат българският „Марио Драги“?

Кой е тайнственият експерт, достоен за министър-председател и равноотдалечен от всички партии? За български Марио Драги от “Продължаваме промяната” говорят, но без имена, пише „24 часа“.

77-годишният финансист, бивш председател на Европейската централна банка, ръководи като безпартиен премиер Италия по-малко от две години между 2021 г. и 2022 г.

Преди дни името му се свърза и с дързък негов план за спасяване на европейската икономика и наваксване преднината на САЩ чрез инвестиции в технологии, възобновяеми източници и увеличаване на сигурността в ЕС.

Според съпредседателя на ПП Кирил Петков бъдещият премиер трябва да е икономист или юрист, “зад който всички да се съгласят и да застанат зад определена програма”.

В неофициални контакти с авторитетни фигури от ГЕРБ откъм ПП-ДБ давали знак, че при евентуална коалиция са склонни да приемат за министри и силно оцветени политически лица.

Не се коментира публично обаче условието, което може би ще препъне преговорите - хората на Кирил Петков и Атанас Атанасов, които най-силно искат редовно правителство, очакват бъдещият премиер да получи правото на вето върху имена на министри, които не го удовлетворяват.

На профила на Драги отговаря най-вече Кристалина Георгиева. Част от кариерата на 71-годишната финансистка също като Драги е в Световна банка. Българката, заради чиято възраст промениха дори устава на Международния валутен фонд, обаче скоро започна втори 5-годишен мандат на върха в тази институция. Затова и завъртането на името ѝ откъм ПП по-скоро е знак към ГЕРБ, че са склонни да търсят “българския” Драги" във фигури, близки до Борисов.

За това намекна и Иван Костов - българският Драги да е експерт, с управленски опит, може и да е с една идея по-близък до ГЕРБ.

Всъщност за Георгиева се заговори, когато Борисов съставяше своето първо правителство преди 15 години. През лятото на 2009 г. тогавашната шефка в Световната банка получава покана от него за вицепремиер и финансов министър. Тя отказва, но предлага своя колега Симеон Дянков.

През 2016 г. България изпадна в нелепа ситуация да “играе” с две имена за председател на ООН. Георгиева успява да убеди Борисов, че е по-силният кандидат от шефката на ЮНЕСКО Ирина Бокова. И двете губят.

Чуват се и още имена, но те по-скоро дават цвят на евентуална премиерска кандидатура - 33-годишният икономист Атанас Пеканов, 62-годишният Даниел Вълчев, 54-годишният финансист Николай Василев, 58-годишният преподавател в INSEAD в Сингапур Илиян Михов.

Най-младият в четворката - Пеканов, бе вицепремиер в 3 служебни правителства на президента Румен Радев, което намалява шансовете муза “български Драги”. Експерт по фискални и парични политики, преподава във Виенския университет. Видимо активен в социалните мрежи със свои позиции през последните седмици.

Вълчев, деканът на Юридическия факултет на Софийския университет, е име, което се споменава за важни постове в държавата.

Бившият вицепремиер и образователен министър в правителството на тройната коалиция бе оглеждан от ГЕРБ за кандидат-президент, бе приемлив дори за еврокомисар, но юристът, който “изгря” при Симеон Сакскобургготски, засега приема охотно само покани по медии за коментари, пише книги. Вълчев така и не потвърди дали реално се кани да създаде консервативен тип партия.

Проф. Илиян Михов бе лансиран през 2010 г. също за вицепремиер в първото правителство на ГЕРБ, но срещу кандидатурата му се обяви Иван Костов, чиято партия ДСБ бе част от управлението на Борисов.

Може би от тази четворка най-близо до мисълта за премиерски пост, е Николай Василев.

Той се появи като “юпи” при връщането на царя, лансиран от Лондон чрез сина му Кирил Сакскобургготски. Беше вицепремиер и създаде министерство на администрацията, ръководи и транспорта, и икономиката. Беше почти на косъм да стане министър-председател при един от изборните успехи на Слави Трифонов. Имаше дори програма за управление, но часове преди парламентът да гласува правителството на Василев, кандидатурата му бе оттеглена от “Има такъв народ”.

Днес Борисов по принцип се съмнява, че в България може да бъде намерен “Марио Драги”, още повече да остане отдалечен от партиите.

“Като е толкова отдалечен, как ще се сближим? То ще е - който надделее над министрите. Абсурд”, отсече той. Освен това предупреди, че филма ГЕРБ вече са го играли, когато ПП-ДБ им “избутали” напред акад. Николай Денков.

“Тогава им казах: Аз, Кирил, Асен - вътре в правителството, за да може на МС, като се подпишем, сега колегите да не могат да кажат: “Ама то така се случи”, обясни Борисов.

Опасявал се, че равноотдалеченият премиер е “мимикрия, в която с плаващи мнозинства да се доразруши и съдебната система”, и е “формула на безотговорността и задкулисието”.

И все пак именно Борисов вече е предлагал подобна формула с издигането на проф. Николай Габровски за премиер, което означава, че вратата не е затворена.

В едно друго свое условие обаче лидерът на ГЕРБ е категоричен - този път да има писмено споразумение за 4-годишно управление. Той дава за пример управленията си с Реформаторския блок и патриотите.