Борисов – премиер? Трябва приемлива за всички фигура, а не равноотдалечен

Бойко Борисов сложил себе си в рамката за министър-председател, за да даде знак на ПП-ДБ, че той е приемливата фигура за този пост. И ненапразно лидерът на ГЕРБ категорично отхвърлял профила на “равноотдалечения премиер”, за когото през цялата кампания говориха Кирил Петков, Атанас Атанасов, Николай Денков и Асен Василев. Без да уточняват име, пише „24 часа“.

Стратегията на Борисов бе описана от две от водещите фигури в ГЕРБ като необходимост от силен и опитен премиер, а не от човек, който нямало да има смелостта да взема решения.

Ситуацията с 18-милиардния дефицит в бюджета, двете войни и съседна Македония, която завивала към Китай, показвали според анализа на победителя в изборите, че това е посоката. И затова лидерът на ГЕРБ я потвърдил с уж подхвърлената реплика в изборния ден: “Пазете се от Гунди в последните секунди”. А в края му разясни, че вижда себе си като легендарната деветка, нещо като център-нападател в политиката.

Въпреки самономинирането, Борисов-Гунди е наясно, че само с център-нападател футбол не се играе. А и в модерния футбол се залага повече на атакуващите полузащитници и т.нар. леки нападатели.

Възможно е лидерът на ГЕРБ все пак да предложи друга фигура освен себе си за премиер.

Разни имена се въртят още по време на кампанията, но което съвсем не ги изстрелва на този пост.

Борисов веднъж игра с експерт като кандидат за министър-председател - когато в 48-ото НС през 2022 г. издигна проф. Николай Габровски. Предложеното от него правителство, което също беше съставено основно от експерти, не получи подкрепа в парламента.

Откъм ПП описват желания премиер като икономист или юрист, за да се съгласят да застанат зад него и зад определена програма (по Кирил Петков).

Може и да е бивш конституционен съдия, който едновременно е добре поставен в ГЕРБ, но и е доказал през годините, че не е обвързан с партията на Борисов. Поне такъв профил описа лидерът на ДСБ Атанас Атанасов преди изборите. И по думите му, както и тези на Борисов, двамата са обсъждали имена.

Затова и се появи името на Филип Димитров. чийто мандат в КС приключва през ноември и ще бъде сменен от кандидат на президента Румен Радев. Димитров е бил министър-председател на първото правителство на СДС, един от най-уважаваните юристи в България е, работил е на високи дипломатически постове и няма съмнения в почтеността му. А в същото време винаги е бил в уважителни отношения с Борисов и ГЕРБ.

И ПП-ДБ май гледат към бивш премиер, но служебен и дипломат от кариерата, какъвто е посланикът ни в Лондон Марин Райков. Той е свързван повече със сините, но е работил добре и с ГЕРБ. Беше зам.-външен министър в правителството на Иван Костов, но близо 10 години по-късно зае същия пост и в първия кабинет на Борисов, преди да замине като посланик във Франция. През 2013 г. бе служебен премиер в правителство, назначено от президента Росен Плевнелиев.

Ако се тръгне от зададения от Кирил Петков профил на Марио Драги - икономист, управленец и с международен имидж, първото име, което изниква, но вече е и отхвърлено, е на Кристалина Георгиева. Беше шеф на Световната банка, където кариера е имал и цитирания от ПП-ДБ Марио Драги. А заради 71-годишната финансистка промениха устава на МВФ, начело на който тя започна втория си 5-годишен мандат.

Един друг бивш служебен министър също се спряга като възможен кандидат - Атанас Пеканов. Икономистът и финансов експерт обаче се свързва повече с Радев, след като бе вицепремиер в назначените от него правителства на Стефан Янев и Гълъб Донев.

“Такова сравнение може само да ме ласкае, тъй като от години преподавам на студенти за успешните мерки на Драги като президент на Европейската централна банка, които спасиха еврото”, коментира Пеканов по повод сравнението му с Драги, но допълни, че разговори с него не са водени и не вярва да има.

Сред обичайните “заподозрени” за премиер е и Даниел Вълчев. Деканът на Юридическия факултет на Софийския университет се споменава при всяко разпределяне на важни постове - президент, еврокомисар, премиер. Той влезе в политиката през 2001 г. като един от водещите юристи на царската партия. Бе избран за вицепремиер и образователен министър в правителството на Станишев и тройната коалиция.

Друга фигура от царско време е Николай Василев, който влезе в политиката с юпитата от Лондон, завърнали се в България с цар Симеон. Той беше вицепремиер в кабинета “Сакскобургготски”, където бе министър на транспорта, а след това и на икономиката. При тройната коалиция бе министър на администрацията.

Всъщност Василев вече веднъж бе на крачка от премиерския пост през 2021 г. като номинация на Слави Трифонов, но часове преди парламентът да гласува правителството на Василев, кандидатурата му бе оттеглена от Слави.

Като потенциален кандидат за премиер се завъртя преподавателят в INSEAD в Сингапур Илиян Михов. Той е един от 500-те топикономисти в света. Ученик на бившия председател на Федералния резерв на САЩ Бен Бернанке. Проф. Михов бе лансиран през 2010 г. за вицепремиер в първото правителство на ГЕРБ, но срещу кандидатурата му се обяви Костов, чиято партия ДСБ бе част от управлението на Борисов.