Борисов: Калашников детска играчка ли е?

Не сме тръгнали срещу Русия, нашето място е в Европа. Ако е за бизнес с тях -да, стига да е изгоден и за нас. На практика се подписват 30 годишни договори с тях без да четат! Бяхме последни в СИВ по стандарт, сега сме последни в ЕС. Запоследните 65 години имаме 60 управление на БКП под различни имена. Колкото до БВП - ами 89 азиатците правеха дискове на компютри, подобни на днешите по размери, а ЗЗУ правеше дискове със същия капацитет само че големи колкото бюро. Изоставането ни беше огромно отговор Сигнализирай

Tez bokluci triabva da gi biat po 3 pyti na den ...............interesno individi ste 4ervenite, gotowi ste i prestypnici za da zashtitavate samo i samo da ste na vlast отговор Сигнализирай

Всичко коз ли, КОНТРА!Вътре!Айде сега бегайте да се научите как се играе, ***! отговор Сигнализирай

Турция от десетилетия са приятели с Америка(британия)не го забравяйте :) отговор Сигнализирай

Било поради липса на въображение, било поради умствен мързел, аз не измислям хора, събития, случки. Животът ни поднася неща, които не можем да измислим. Ще спомена, без да ги назовавам, двама музиканти със световна слава. Единият е композитор, другият е диригент. Композиторът не е вече жив, но творбите му продължават да се изпълняват и да будят възхищение. Що се отнася до диригента, ако някога отида на негов концерт, за мен ще е празник.Не споменавам имената на двамата, понеже не коментирам тяхната музика, а само техните думи.Покойният композитор каза, че въздушният таран, който на 11 септември 2001 изпепели кулите-близнаци в Ню Йорк, е най-великото произведение на изкуството. А диригентът каза, че демокрацията е пагубна.Някои да не гракнат как Чърчил бил казал, че демокрацията е лоша форма на управление, но по-добра не е измислена. Да прочетат томовете, написани от Чърчил, и да се уверят, че в тях няма такива думи. Има ги в Hansard. Hansard е сборник парламентарни речи и дебати, преписани от вестниците. Репортерите нямали звукозаписни устройства. Нещо успявали да запишат, друго да запомнят. Чърчил бил твърде погълнат от драматичните събития, за да философства за демокрацията и за произхода на властта.През ХIII век Тома Аквински казал, че всяка власт е от Бога. Властта на "царе, папи, патриарси", както написал Ботев в "Моята молитва". Властимащите така се сдърпали за келепир, та един германски император трябвало да пълзи, каещ се до папата в Каноса, един крал теглил на папата една м... и се обявил за глава на англиканската църква, а един друг привикал папата като момченце в Авиньон. Това станало в различни векове, естествено. После в Европа станали революции и някои короновани глави били отсечени в името на народа.Идеята, че властта не идва от Бога, а от народа, била нова. После, през ХХ век Хитлер и Сталин казваха, че властта им е от народа.После в Източна Европа изникнаха "народните демокрации" - "народните народовластия", понеже демос значи народ. Чудехме се как да ги превеждаме и пишехме Bulgaria is a popular democracy.После в края на ХХ век започна разгулът, наричан демокрация, и оттук нататък аз ще разграничавам демокрацията от народовластието, което щях да видя в Швейцария, ако можех да го отгранича от властта на парите.Демократичният разгул не бе моето "Мечтание" за демокрация. По българската телевизия се появиха репортерки със звукозаписни устройства, каквито репортерите за Hansard не бяха сънували. Момиченцата, божем демократчета, без да мислят, казваха "Всяка власт е от Бога".Радомир Чолаков не е момиченце, а експерт по икономика на медиите. Срещали сме се в телевизията, но не знаех, че е шегаджия. Написал смислена статия ("Някой иска да стане милионер чрез новия закон за радиото и телевизията", в "Сега" 20.07.10). Статията започва така: "Данданията около избора на генералните директори на БНР и БНТ мина. Хубава, лоша, всяка власт е от Бога и трябва да й се подчиняваме."Диригентът, чието име премълчавам, каза, че в един симфоничен оркестър не може да има демокрация, както и в армията не може. Хора с по-богато въображение от моето казаха: Представете си демократичен оркестър. Тимпанистът не се подчинява на темпото на диригента. Тромпетистът заглушава флейтистката, понеже смята, че трябва да сложи сурдинката не след този такт, а след онзи. Представете си демократична армия. Пехотинците трябва да атакуват кота 530, но част от тях предпочитат кота 350. Разделят се на две партии и гласуват. При липса на достатъчно мнозинство пробват коалиция с партия балансьор, която пък е против атака.Но големите музиканти ме уморяват. Предпочитам музиката за отмора. Както и вие (предполагам) предпочитате да си имате в спалнята едно весело пейзажче вместо творба на голям живописец, която е потискаща и не е първото нещо, което искате да видите сутрин, когато се събудите.Музиката за отмора сега я наричат "relax music". Тя не е върхът, но е като пейзажчето. Да кажем "Liebestraum" (Liszt). "Мечтание" ("Traumerei", Schumann), което ми се иска да чуя в женско изпълнение, защото тази мелодия е толкова нежна, че мъжествеността не й подхожда. Например Божидара Кузманова да я изсвири с виенския женски симфоничен оркестър. Ала такъв запис няма и може би не трябва да има, понеже Божидара е великолепна, когато свири Сарасате, но е с твърде огнен темперамент, за да свири релаксиращо. Поради това слушам Joshua Bell под палката на диригента, който каза, че не търпи демокрация. Каза го по BBC и по NPR (US National Public Radio), които имат прекрасни музикални предавания. Прекрасни музикални предавания има и по българското Classic FM. То също може да се слуша онлайн. отговор Сигнализирай