COVID-19: Вирусът е опасен не защото убива, а защото почти няма симптоми

През май 1997 година тригодишно дете развива симптоми на настинка, ала когато заболяването му продължава повече от 6 дни, то е отведено в болница „Кралица Елизабет“ в Хонконг.

Кашлицата на детето се влошава, то едва си поема въздух. Въпреки интензивните грижи, момчето умира. Докторите пращат проби от храчките на момчето за проба в Министерството на здравеопазването на Китай, но тъй като главният вирусолог не успява да идентифицира напълно заразата, той изпраща проби на свои колеги зад граница. Така в САЩ става ясно, че това е вид грип, вирус, който убива най-много хора в историята на човечество, ала тип, който по принцип не се среща у хората – H5N1, познат като „птичи грип“. Той открит преди две десетилетия, но за него се знае, че заразява само пернати.

До август предупреждението за опасността се е разпространила в целия свят. Китай убива 1,5 милиона птици въпреки протестите на фермерите. Случаите на птичи грип при хората са следени отблизо, изолирани. До края на годината има 18 души заразени с H5N1. Шестима умират.

Това бе успешен глобален отговор на опасността. Вирусът не се появява отново години наред. Отчасти, това се дължи на факта, че болестта е ужасно тежка – смъртността е близо 60%, което значи, че ако се заразиш, по-вероятно е да умреш. И все пак от 2003 година насам опасният вирус убива 455 души. В контраст, по „леките“ вируси убиват по-малко от 0,1% от хората, които се заразяват. Но пък са отговорни за смъртта на стотици всяка година.

Фактът, че H5N1 е толкова остър значи, че случаите се идентифицират и изолират по-лесно и, за жалост, умират по-бързо. Те не се разхождат из града, чувствайки се „малко по-зле“ от обичайното, разпространявайки заразата. 

Новият коронавирус, който се разпространява светкавично по света, има смъртност по-малко от 2% - доста по-малко, отколкото останалите епидемии, които влизат в новините. Но той се появява в медийното пространство, не въпреки ниския си процент на смъртност, а заради него.

Коронавирусите са подобни на грипните вируси по това, че и съдържат единични нишки на РНК. Четири коронавируса често заразяват хората, причинявайки най-вече настинки. Те разболяват, но не убиват.  За разлика от тях, SARS и MERS, също коронавируси, бяха прихванати от животни, подобно на H5N1. Леките случаи бяха малко, повечето хора караха заболяването изключително тежко. Но това от една страна е добре, тъй като ако имаше повече леки случаи, болестта щеше да се разпространи още по-широко. В крайна сметка всеки от SARS и MERS убиха по-малко от 1000 души.

COVID-19 вече е убил два пъти повече хора, а това се дължи на микс от характеристики – той е смъртоносен, но не прекалено смъртоносен. Разболява хората, но е непредвидим и трудно се разпознава. Миналата седмица 14 американци дадоха позитивна проба за вируса, въпреки че се чувстваха добре. Новият вирус е опасен именно поради тази причина – понякога дори няма симптоми.

Светът реагира с невероятна скорост и мобилизация на ресурси. Вирусът бе идентифициран изключително бързо. Научният свят споделя информация, работи се по изработването на ваксина. Китайското правителство предприе драматични мерки за ограничаване на заразата. СЗО обяви вируса за глобална заплаха. Всичко това се случва само за много малка част от времето, което изминава докато учените успяват да идентифицират H5N1 през 1997 година. И все пак заразата продължава да се разпространява.

"Според мен вирусът няма да може да бъде ограничен“, казва епидемиологът от Харвард доктор Марк Липшич пред The Atlantic. Ограничаването е първата стъпка, която се предприема при епидемия. Ала въпреки че още през януари Китай блокира близо 100 милиона души, които не можеха даже да напускат домовете си, вирусът вече се намира в 24 държави. Китай взе и още по-крайни мерки – медици в провинцията Хубей ще обикалят от врата на врата и ще тестват гражданите, тъй като стана ясно, че хората разпространяват вируса, дори и без да се чувстват достатъчно зле, че да си вземат болничен от работа.

Според Липшич около 40 до 70% от населението на Земята ще се зарази с COVID-19. Но той е категоричен, че не всички ще имат тежка болест. По думите му, повечето ще карат грипа леко или дори без симптоми. Както при грипа, който често е животозастрашаващ за хора с хронични здравословни състояния и в по-напреднала възраст, повечето случаи преминават без нуждата от медицинска помощ. Той не е единственият, който врява в това.

Според много експерти, заедно с останалите 4 коронавируса, към които хората нямат дълготраен имунитет, ще се присъедини и този. Така сезонът на настинките и грипа ще се превърне в сезона на настинките, грипа и COVID-19.
Не е напълно ясно колко е истинската бройка на заразените. Превенцията на коронавируса се оказа предизвикателство. В САЩ само три щата имат капацитета да тестват за вируса, а според Липшич това е основна процедура – хората не трябва да бъдат тествани само ако са били в Китай или в друг район с много заболели. Всъщност, в повечето краища на света, тестовете за коронавируса не са широкоразпространени.

Ваксината е шанс за спасение на много животи в бъдеще, но тестовете за това дали работи, отнемат месеци. Засега е направена малка крачка напред в нейното откритие. Да направиш ваксина е колкото наука, толкова и изкуство. Това включва намиране на вирусна последователност, която надеждно ще стимулира защитата на имунната система, но няма да  предизвиква остър възпалителен процес, който сам по себе си би причинил симптоми. Стигането до тук изисква тестване, първо при лабораторни модели и животни, а накрая и при хора. Но по ваксината за COVID-19 се работи с историческа бързина.

По време на епидемията от SARS през 2003 година, първата фаза от създаването на ваксината приключи цели 20 месеца след плъзването на заразата. От тогава времето бе съкратено на три месеца, а в случая с новия коронавирус, експертите се „надяват да работят дори по-бързо“. Ако усилията на всички се увенчаят с успех, първата фаза на тестване на ваксината ще приключи през април, а през лятото тя вече ще е способна да предотвратява болестта.

Ако всичко върви по план, до 12 – 18 месеца ще има продукт на пазара, който ще работи напълно безопасно и ефективно.

Но асистентът-професор от Йейл Джейсън Шварц предупреждава, че ако разчитаме само на ваксина, имаме голям проблем. Всъщност появата на ваксина няма да спре разпространението на вируса. По думите на Щварц светът трябваше да е готов за тази епидемия, още след като се справи със SARS. Ваксината за този вирус така и не е готова на време, за това изследванията за нея са останали настрана. Но ако това не се беше случило, сега можеше да имаме повече информация за новия коронавирус, който е подобен на предишния.

„Но както при Ебола, държавното финансиране и фармацевтичната индустрия се изпариха веднага щом ситуацията вече не беше сериозна. Някои много ранни проучвания се оказаха на рафт, защото тази епидемия приключи преди ваксината да се развие агресивно“, обяснява Шварц.

След финансирането и разработването на ваксина идва и следващата най-важна стъпка – разпространението й. Тя, както и други ресурси за справянето с болестта, трябва да стигнат там, където са най-нужни, за да се спре широкото разпространение. По време на епидемията Мекско е силно засегната, Австралия обаче не е.

Ала Австралия отказва да изпрати част от ваксините, които няма да са й нужни към нуждаещата се страна. А колкото повече градове и държави са под „барикада“ и колкото повече хора се самоизолират, толкова по-трудна ще стане оценката на риска и дистрибуцията на ваксини, маски, храна и дори сапун.

Италия, Иран и Южна Корея са сред страните, в които броят на заболелите се увеличава бързо. Много страни отговориха на заплаха с опити за ограничаване, въпреки съмнителната ефикасност и очевидните вреди, които това причини в Китай. Някои мерки за ограничаване са подходящи, но широко забрана за пътуване, затваряне на градове и натрупване на ресурси не са реалистични решения в борбата с епидемиите от последните години. Всички тези мерки крият собствени рискове. В крайна сметка, за да се справим с бъдещата пандемия ще имаме нужда от отварянето на граници, а не затварянето им.

Очакването, че някоя държава ще избегне удара на COVID-19 трябва да бъде оставено настрана. Болестта трябва да се разглежда като проблем на абсолютно всеки.