Чудото от 1633 г. и Страстите Христови в Оберамергау в новата пандемия

Снимка: БГНЕС

4 / 8

Претенциите на съдбата и здравето през 2020 година обаче ще отложат тази традиция.

Всичко започва през 1633 година, когато чумата върлува из Европа. Тогава селяните от Оберамергау се молят на Бог да ги пощади и в замяна се заричат да изиграят сцена от Библията - тази със смъртта на Христос и неговото възкресение. Обещанието било всяка декада сцената да се играе отново.

Селяните удържали на думата си. От 1633 година насам почти всяко десетилетие в Оберамергау селяните изиграват смъртта и възкресението на Христос.

Има и някои изключения. Например, през 1770 година, курфюрст Максимилиян III Йозеф забранява всички подобни постановки. През 1920 г. пък всичко се отменя, защото селото е загубило много музиканти и актьори през Първата световна война, въпреки че повечето искали пиесата да се отложи за 1922 г.

През 1940 г. изцяло се отменя постановката и се отлага за 1947-а година. Тогава отново се отменя, защото в Оберамергау се притеснили как ще настанят и нахранят толкова много гости в бедните следвоенни години.

С наближаването на Великден и седмици след като Германия обяви блокада и призова за спазване на социална дистанция, в Оберамергау се молят за чудо, отново. До днес в селото няма нито един доказан случай на COVID-19, пише The New York Times.

"Може би онзи обет все още пази селото", надява се Сузане Ески.

Извън Оберамергау случаите стават все повече. На Палмова неделя в Германия случаите на коронавирус са 91 000. Починалите - малко над 1300.

Празният театър

4500 места ще останат празни в местния театър. Репетициите са спрели, декори и костюми отиват в склада.

Остават обаче брадите по лицата на мъжете в селото. И двете бръснарници в германското селце остават затворени.

"Ако не знаехте, че това е Оберамергау, бихте решили, че селото е пълно с хипстъри. Или джихадисти", шегува се Ченгиз Гьорур. 20-годишният син на местен ресторантьор e първият мюсюлманин, който получава роля в пиесата.

На него се пада "честта" да изиграе Юда, традиционният злодей. Наскоро Süddeutsche Zeitung написа, че някои наблюдатели намират това за много напредничаво, а други за проява на лош вкус. Режисьорът и Ченгиз са категорични - получил е ролята заради актьорския си талант.

Повече от 2 седмици са минали, откакто отлагането е обявено и колективното чувство на тъга и гняв отстъпва място на спокойствие. Оберамергау се адаптива към живота в пандемията и се обръща към историята, за да намери сили.

Историята на чумата е оформила живота в Оберамергау. Но Ева Райзер, която играе Мария в Страстите Христови, се чуди какви ли истории ще се раказват за днешнитежители.

Така или иначе коронавирусът е добавил ново значение на репликите на актьорите.

Например, когато Фредерик Майет, който играе Исус, трябва да се обърне към хората в Ерусалим, той говори за това как "бедността и болестите" ги разсейват. Той репетира тези реплики от 2 години насам и според него думите вече имат изцяло ново значение.

Чумата

Кристиан Щюкъл, режисьор на Страстите Христови, може да проследи родословното си дърво до времената на голямата чума. Една от първите жертви на чумата е негов предец, който се е грижел за църквата.

В днешни дни с буйната си коса и вечно запалена цигара Кристиан е католик, който обаче не е много сигурен дали случилото се през 1633 г. е било чудо. Обетът пред Бог е даден през октомври, отбелязва той. Тогава почва зимата, а бактерията, причиняваща чумата, не обича студа.

"Вероятно има и научно обяснение", смята Кристиян. Но все пак отбелязва, че във времена като днешните хората имат нужда от истории за надежда и възход. Но не бива да забравят и науката.

Тези дни, следвайки съветите на правителството, улиците на Оберамергау, са опразнени. Двете училища в селото са тихи. Месарницата и пекарната работят, но само по двама клиенти влизат вътре. Религиозните служби са отменени.

Отражението върху икономиката е незабавно и брутално, обяснява Антон Прайсингер, който е трябвало да играе Пилат Понтийски. Неговият хотел е притежание на семейство Прайсингер от 19 век насам. В рамките на дни от пълен капацитет за седмици напред, резервациите са станали нула. Наложило му се е да освободи 13 души персонал.

"Социалната дистанция боли, когато социалните контакти са твоят живот" казва Антон.

Дистанцията и уроците на историята

Но по време на пандемия дистанцията е жизненоважна и Оберамергау знае това.

През 1632 година е изглеждало сякаш селото може и да бъде подминато от чумата. Всички близки села са били опустошени. В близкия Бад Колгруб се смята, че само една женена двойка е оцеляла.

Оберамергау обаче е предприело един добре познат ни метод. На съвременен език може да се каже, че селото е минало под карантина. Самоналожена изолация, която трябва да държи и селяните далеч от улиците, но и да не допуска новодошли.

Охранители патрулирали по границите на селото. Палели огньове, които да отблъскват пришълците.

"Било е социално дистанциране, в стила на 17 век", обяснява Федерик Майет, или Исус в Страстите Христови.
 
За известно време стратегията е работила.

Но една нощ мъж, който работел в съседно село, бил отчаян да види семейството си и се промъкнал. Името му било Каспър Шислер. Той е пациент нула с чума за Оберамергау.

И до днес всички знаят името му. Дори има и улица, кръстена на него.

"Никой не иска да е Каспър Шислер", обяснява Ана Райзер. "Никой не иска да е човекът, който ще донесе вируса в селото".

Когато не играе майката на Христос, тоест - в обикновения живот, тя е стюардеса. Тя е наясно с опасностите на коронавируса от доста време насам. В продължение на месеци тя чинно спазва карантина всеки път, когато се окаже, че е била в опасен район. Мие ръцете си обсесивно и пази стриктна дистанция от 92-годишната си баба.

"Тя иска да види поне още един път "Страстите Христови", обяснява Ана.

Тук времето се измерва с постановките. За баба й това е щяла да бъде 10-тата.

Света Корона

На един час път от Оберамергау, дълбоко в гората, има параклис на малко позната светица. Света Корона е покровителка на оцелелите при епидемии, обяснява местния свещеник Грьонер.

Предстоят ни тежки времена, казва той, но всичко има две страни.

"Вероятно нещо добро може да излезе от тази криза", надява се той. Например солидарност и емпатия.

"По един начин историята на страданието и спасението, което репетирахме на сцената, сега се разиграва в истинския живот", смята духовникът.